Константин Кацаров - Да си грамотен е секси

31 декември 2021

Една дама ми предложи да се видим. Да вечеряме и да се уединим някъде. Не я познавам добре. Не ми е и непозната…

Дамата отправи предложението си към мен в писмен вид – изпрати ми съобщение. Сега, ако не си пишем, си говорим зад гърба...

За да кажеш на някого нещо в очите се изисква дар слово.

За дамата! В писмен вид предложението ѝ изглеждаше нещо такова: „докато вечеряме искаш ли да се видим правейки секс…“. Нямаше главна буква, препинателен знак, мисъл на нов ред или пък нещо, с което да раздели трите отделни действия. Вероятно в главата ѝ действието е било само едно, затова и не е имало смисъл от нов ред…

Остарявам – вече не мога да правя секс с жени, които са неграмотни.

Скоро ми писа познат от мъжки пол. Задаваше ми въпрос, който накрая завършваше с удивителна. Сигурно се е удивил на въпроса си повече, отколкото на вероятния отговор от моя страна...

За дамата! Тя има много свободно време и редовно ходи на фитнес и други жизнено важни за плътта и външния ѝ вид мероприятия. Похвално е човек да се стреми да изглежда добре и хигиенично. Така показваш уважение към себе си и околните. Какво обаче правим с интелектуалната хигиена?

Правилно подредените думи са мелодия, която гали и привлича симпатиите на околните. Много е секси да си богат, красив и грамотен. Грамотността обаче не е приоритет само на по-ограничените финансово. Направило ми е впечатление, че по-силните нации са и по-грамотни, и с повече културни постижения.

За да имаш що-годе прилична мелодичност в изказа, трябва поне малко да си чел. Не пресата, а художествена литература! Но не и субтитрите на филма в киносалона….

Относно дамата! Преди време я видях да се тагва от някакво културно мероприятие. Фейсбук е като детектор на лъжата – ако си неграмотен, веднага лъсва…

Културното мероприятие, което дамата, която ми предложи да вечеряме секс срещайки се, беше много интересна театрална постановка с участието на популярни лица.

Просто едно тагване, че е била на театър! Кому е нужно?! За кого е било предназначено?

Вероятно ѝ е станало драго от нещо, за да се отбележи социално. По камарата харесвания под отбелязването ѝ си представих колко много неграмотници са възхитени, че тя се е облякла и е поела на културен шопинг. Всъщност вече можеш да се тагнеш където си поискаш и гол от банята…

Нямаше нито дума над поста ѝ. Представям си над него дамата да беше написала нещо простичко като:

„Отдавна чаках тази постановка! Изпитах неимоверна емоционална наслада от първата до последна минута на представлението, в което феноменалните актьори така се превъплъщаваха в ролите си, че не оставиха у нас, зрителите в залата, и грам съмнение, че се намираме в един наелектризиран от чувственост свят, пресъздаден от тях и невероятната режисура върху феноменалната драматургия на неподражаемото произведение на забележителния автор. Възхитена съм и излизам от салона преобразена и вдъхновена. Вечерта ми беше пълноценна. Благодарна съм за този рядък шанс!“

Не, не си го представям. Гледам имплантите по тялото ѝ, почесвам татуировката на дясната си ръка и пак не си го представям.

Между другото сънувах, че имплантите ни завладяват. Че хората без импланти ставаме роби на тези с импланти.

Не може всички да са поети, писатели, художници, музиканти, изобретатели…, но може да са грамотни. Плътта остарява, имплантите се разместват, но грамотността остава до края. Не се тагваме до изкуството, а го попиваме. Не е нужно да го разберем, а да откраднем от него лъч добронамереност и позитивна тръпка за живота.

Автор: Константин Кацаров

Още негови текстове може да четете на официалната му страница: Константин Кацаров - Автор