Кратки думи

12 януари 2022

Той - кльощав, увит в някакъв мърляв суичър, скръстил назидателно ръце опява над русата ѝ глава за някаква карта, която не е...Тя трепери, очите ѝ се пълнят със сълзи, които се опитва да сдържа заради хората наоколло. Тонът му е равен и назидателен, все едно пред него е малко дете, което се нуждае от изконната му мъдрост. Защото той е мъдър, той знае, той може.

Тя - не. Не млъква, назидава, порицава, удря шамар след шамар... словесно. А тя трепери, опитва се да обясни, после става, тръгва, крачка, две. Никой не я догонва, спира с наведена глава. Раменете ѝ увисват безпомощно. Обръща се, връща се. Ръцете му я чакат... скръстени.

Какво ти става, го пита.

Нищо не му става, момиче, такъв е. Не е момент, не е изнервен, не е от проблемите, такъв е. След малко ще те целуне...леко, достатъчно леко, за да те залее цунами от вина. До следващия път...и до по-следващия. Докато не се прекършиш, или докато не престанеш да се обръщаш.

Автор: Бени Хюбнер