Когато напрежението излезе наяве маските падат: Какво разкрива реакцията ни по време на конфликт?
Понякога са достатъчни само няколко остри думи, едно разочарование или неочаквано обвинение за да видим човек в съвсем различна светлина. Онзи който допреди минута е изглеждал спокоен и уравновесен внезапно повишава тон. Друг замълчава и се отдръпва. Трети започва да обвинява, сякаш всяко несъгласие е лична обида.
Истинското изпитание за отношенията ни невинаги е в щастливите моменти, а в начина по който се отнасяме един към друг, когато не сме на едно мнение.
Конфликтите са неизбежна част от човешките взаимоотношения. Но реакцията ни в напрегнати ситуации може да разкрие много за начина по който се справяме с емоциите, приемаме критика и пазим връзката си с другия.
Когато гневът говори вместо нас
Някои хора реагират бурно, повишават тон и настояват да наложат мнението си. Други използват сарказъм, припомнят стари грешки или превръщат разговора в състезание, което непременно трябва да спечелят.
Понякога зад подобно поведение стоят натрупано разочарование, усещане за неразбиране или страх да не изгубим контрол над ситуацията. Това не оправдава обидите и агресията, но ни напомня, че видимият гняв невинаги разказва цялата история.
Начинът по който човек се държи когато е ядосан заслужава внимание особено ако превръща унижението, заплахите или обвиненията в повтарящ се модел.
Мълчанието невинаги означава безразличие
Има хора които при конфликт не повишават тон. Те се затварят в себе си, прекъсват разговора и сякаш изграждат стена между себе си и останалите.
Понякога това е начин да овладеят емоциите си преди да кажат нещо за което ще съжаляват. Друг път мълчанието идва от страх, че няма да бъдат разбрани или от трудност да изразят онова, което чувстват.
Разликата е в намерението и поведението. Да поискаш време за да се успокоиш е здравословна граница. Да използваш мълчанието за да наказваш, контролираш или принуждаваш другия да отстъпи може сериозно да нарани отношенията.
Най-много личи дали човек умее да поеме отговорност
Може би най-важният момент в един конфликт настъпва когато първоначалният гняв отмине.
Способен ли е човек да признае, че е прекрачил границата? Може ли да изслуша чуждата гледна точка без веднага да се защитава? Умее ли да се извини искрено без след това да добавя ‘’но ти ме накара’’?
Емоционалната зрялост не означава никога да не се ядосваме. Тя си проличава в способността да поемаме отговорност за действията си, дори когато сме наранени.
Понякога едно искрено ‘’Разбирам, че те нараних’’ може да направи повече за отношенията, отколкото десетки опити да докажем, че сме прави.
Не всеки конфликт трябва да бъде спечелен
В желанието си да защитим позицията си понякога забравяме, че срещу нас не стои противник, а човек с когото имаме отношения.
Това не означава да премълчаваме всичко или да приемаме несправедливо отношение. Означава да се научим да отстояваме себе си без да унижаваме другия и да търсим решение вместо непременно да търсим победа.
Защото има разлика между човек, който иска да разреши проблема и човек, който иска единствено да излезе прав.
Понякога един конфликт казва повече от хиляди думи
Не бързайте да определяте нечий характер по една единствена лоша реакция. Всеки може да сгреши, да изгуби самообладание или да каже нещо под влиянието на силни емоции.
По важно е какво се случва след това. Има ли желание за разбиране? Следват ли извинение и промяна или същите обиди и обвинения отново и отново?
В крайна сметка не е най-важно как човек се държи, когато всичко върви по неговия начин. Важно е дали запазва уважението си към вас когато сте на различни мнения.
Защото любовта, приятелството и доверието не се измерват само с красивите думи в спокойните дни. Те се познават и в онези трудни мигове, когато егото настоява да победи, гневът иска да нарани, а сърцето все още се надява да бъде разбрано.
И може би именно тогава идва най-важният въпрос: Когато нещата станат трудни човекът срещу нас опитва ли се да ви разбере или ви кара да съжалявате, че изобщо сте изразили чувствата си?
