Моята мисъл не е оригинална: човечеството вече в продължение на много векове се стреми към хармония на трите хормона на щастието. Известен е лозунгът на Френската революция: свобода, равенство, братство. Девизът на "арабската пролет" е: единство, достойнство, работа.
Свободата — това е възможност да бъдеш себе си, братството — това е начин на взаимодействие с другите, равенство и достойнство — тук става дума за коопериране, за сътрудничество.
Съвсем доскоро религията, а някъде — идеологията, е решавала вместо човека как той да живее. В някои части на нашата планета това продължава да е така. Но в заападния свят в замяна на религията идва индивидуализмът. А това означава, че сега човек трябва сам да запълва своя живот. На двадесет години, след завършване на училище, човекът е предоставен сам на себе си, може да прави с живота си каквото пожелае.
Как да се справи той с тази самостоятелност? На това никой не ни учи. Затова на мястото на тоталитарните режими и църквата идва консумеризмът*, който запълва пространството, запълва празнотата. Потреблението създава илюзия за изобилие и удовлетвореност - това е опростен начин за запълване на живота, защото качественото запълване изисква големи усилия, време и въображение.
*Консумеризъм (consumerism) - термин, измислен в САЩ през 1915 г., използван за първи път във вестник Colman's Rural World като средство за обясняване на простите икономически закони като търсене и предлагане. През 20-те и 30-те години на XX век терминът се променя и означава система, в която консуматорите и техните нужди и желания са основен двигател в икономиката. И едва през 60-те и 70-те години на XX век терминът придобива негативния нюанс, с който го свързваме днес.
Сега става модерно да се приучават децата от крехка възраст да се занимават сами със себе си. Ще трябва да минат обаче няколко поколения, преди хората да се научат да запълват своето пространство качествено.
Минимализмът — това е точно един от инструментите, който помага да се отнесем към сценария на своя живот индивидуално и да освободим пространство за креативност.
Освен щастливата страна на минимализма, аз се радвам, че мога с помощта на моя начин на живот да допринеса поне малко за запазването на световните ресурси от енергия и материали, задействани в производството на облекло и други вещи. На немски околна среда — това е Umwelt (предлогът um означава "извън" (бел. авт.), но аз настоявам за употребата на термина Mitwelt, където предлогът mit (нем. "заедно", "с" — Бел.ред.) символизира съпричастността на човека към света.
Приятели и роднини реагираха с любопитство на промените в моя живот. Някои - с неразбиране. Майка ми каза: "Да, човек може да живее като теб. След войната всички ние бяхме принудени да живеем така. Но аз не разбирам свободния избор в полза на подобен стил на живот."
И още една история: премествайки се в Берлин, аз се запознах с една жена, с която се сближихме. Решихме да се съберем да живеем заедно - в едно жилище, но в различни стаи. Веднъж тя влезе при мен да ме види, погледна хамака, в който тогава аз спях, и поклати глава неодобрително. Наложи се да купувам матрак.
Във всичко останало обаче, аз се отнасям толерантно към избора на другите хора и те ми отговарят със същото. Възможно е това да е свързано с факта, че не се занимавам с мисионерство. Студиото, в което съм наел стая, принадлежи на мой приятел - художник.
Той има няколко квартири, много собственост, но ние прекрасно намираме общ език. Моят 32-годишен син също живее по абсолютно друг начин - той има огромно количество вещи и ако сме честни, това ме радва. Значи, той е избрал собствен път, освободен от моето въздействие.
Независимо от липсата на потребност да мисионерствам, често ме канят на семинари и лекции като лектор. След един от тези семинари ми позвъни слушател и разказа следната история. С жена си те били в IKEA, напълнили две колички с "необходими" вещи, а след това жена му се обърнала към него и казала: "Помниш ли, ти ми разказа за господин Кльокнер?
Сигурен ли си, че всички тези вещи наистина са ни нужни?" Те оставили двете колички и си заминали доволни вкъщи. В някакъв смисъл аз неволно се преквалифицирах от консултант по енергетика в консултант по стил на живот. И ако искате съвет от мен, то ето го: започнете своя отказ с нещо малко.
Мнозина имат вещи, които не са използвали в продължение на година. Е, тогава, освободете се от тях. Продайте ги в eBay, занесете ги в секънд-хенд или просто ги дайте на други хора - те ще се радват."
Източник: afisha.ru / Превод: margaritta.net