На дядо ми
От Нели Славова
Една от вълшебните съставки на моето детство бяха печените чушки и не къде да е, а в чушкопека на дядо Митко, бащата на майка ми.
Тази миризма, а не на канела, теменужки и ванилия, които често хората описват, защото е по-благозвучно. Това е мирисът на моето детство.
Обичах да гледам и да беля изгорялото. Толкова хубаво се "опукваха", че люспата сама се свличаше и оставаше само месото на чушката.
Задължително ми оставяше няколко зелени, които ми тъпчеше със сирене.
Този деликатес ми бе умопомрачително вкусен. С чушка в ръка и боси крака обикалях из двора.
Баба Недялка почина много рано, получи удар докато шие дреха на шевната машина. Дядо Митко поемаше понякога домакинските функции и се грижеше да има сготвена храна, когато децата се върнат от работа и от училище.
Дядо Митко ме научи да броя до десет на няколко езика - български, френски, немски, руски и италиански. Отпред назад и отзад напред.
Съвсем обикновени спомени, нищо специално. Нищо, за което да има за какво толкова да се възхитиш и да ти висне мандибулата.
Бабата си е баба, но и да имаш дядо е чувство от друга величина.
Детето ми има монополи, писта Хот Уиилс, писта Маккуин, всички албуми от Лидл, две костенурки нинжда, лего и чудовище, което издава звуци.
Но няма нещо, което аз имах - дядо, който ти пълни една чушка със сирене и ти казва - "айде...изяж тази и ще ти направя още една!".
