Нарцистичните личности - героите на нашето време

8 ноември 2015

Силата на тяхното обаяние и чар ни действат като магнит, контактите с тях обаче са доста "токсични" – разочарованието е неизбежно. Защо тогава те ни привличат толкова много, а след това срутват? Нека да се опитаме да разберем всъщност що за човек е нарцисистът?

Има моменти, когато ние сме толкова потънали в мислите си, че не забелязваме нищо наоколо. И изведнъж вниманието ни привлича непознат човек. Забравяйки за всички свои грижи, ние буквално не можем да се откъснем от него.

Неотдавна в магазина имах следния случай. Мъж с представителна външност, облечен ярко, обсъждаше с продавачката своите гастрономични предпочитания на истински гурман. Гласът му, добре модулиран, си играеше с интонацията, а мъжът ефектно жестикулираше и се шегуваше заразително. Беше истински театрален моноспектакъл.

Започнах неволно да го наблюдавам - той се правеше, че е зает изключително с разговора, но следеше дали го гледат. След това със същата артистичност разговаряше по телефона. Уговаряше си вечерно мероприятие, показно назоваваше фамилиите на именитите гости, които трябваше да присъстват там.

Нямаше как да не го позная. Кой беше той? Един ярко изразен нарцисист.

Епидемия от нарцисизъм

Все повече хора през последното десетилетие са заразени от "вируса на нарцисизма". Типичният нарцисист е ярък амбициозен егоцентрист, очарователен и безцеремонен. Добре приспособен към съвременния свят, той има всички шансове да прави успешна кариера, да завързва и поддържа изгодни познанства, с лекота да пленява сърцата на представителите на противоположния пол. Нарцисистите са героите на нашето време: мнозина не просто им се любуват, но искат и те да бъдат като тях.

Нарцисизмът се култивира от съвременното общество, поощрява се в средствата на масовата информация и интернет пространството. Включиш ли телевизора, веднага попадаш на реалити шоу, в което всеки участник се старае да е на преден план и за да бъде популярен, е готов на всичко.

Социалните мрежи сякаш са създадени специално за нарцисисти. Това е идеалното място, където можеш да се покажеш, да изградиш образа, който искаш да демонстрираш. При това във виртуалния свят той много често е далече от реалността. А и имената на тези мрежи – MySpace, Twitter, Facebook – са истински програмни декларации! Нарцисистите се къпят в лъчите на славата, ежедневно попълват списъка от приятели, разказват в блога си за своите нови победи и постижения.

Във връзка с епидемията от нарцисизъм, контактите със "заразени" са почти неизбежни, срещаме ги навсякъде - вкъщи, на работа, по време на почивката. Ако нарцисистите бяха просто надувковци или обикновени авантюристи, може би лесно бихме могли да избегнем взаимодействието с тях. Но силата на тяхната привлекателност, обаяние, чар действат като магнит и ние все по-често сме привлечени от тях.

Контактите с тях обаче са доста "токсични" и разочарованието е неминуемо. Затова е важно да осъзнаваме с кого всъщност си имаме работа. Защо те така силно ни привличат, а после ни срутват? Да си изясним кой всъщност е нарцисистът? Защото който е предупреден, той е въоръжен.

Как да разпознаем нарцисиста?

Хората с нарцистична нагласа са сложни съвременници. Те определено са "кутия с изненади": Личности, изтъкани от парадокси, които е трудно да бъдат идентифицирани и разбрани. Да се опитаме да открием основните "забележителности" на типичния нарцисист.

- Блестящи особи

Нарцистичното его осигурява на притежателя му силно чувство на превъзходство, всепоглъщащ "блясък" и грандиозност, които граничат с мания за величие. Парадоксалното е, че зад тази опаковка се крие липса на самодостатъчност, вътрешна пустота, депресия и тревога.

Вътрешният свят на нарцисиста е изпълнен с негативни преживявания. Това в голяма степен определя неговото защитно поведение - той се ръководи от желанието да създаде образ на една блестяща личност в очите на другите и да скрие собствената си уязвимост дори от самия себе си.

За такъв човек най-важното в живота е да се отличава от останалите, да бъде не такъв, като всички, да не се "загуби" в сивата тълпа, да бъде фигура на нейния фон. Той по-скоро ще предпочете да го смятат за неформал, откачен, ексцентрик, отколкото да бъде за околните човек с нищо незабележим.

Нарцисистът постоянно демонстрира, че е "избран" - с дрехите, с думите, с начина си на живот. Ако разказва за семейството си, то е идеалното семейство, за дома си - той е изключителен, дори ако в действителност всичко е съвсем прозаично. В стремежа си да убеди другите в собственото си величие, нарцисистът идеализира всичко, което е свързано с него. Цветната гротескност - това е неговият стил.

- Студени прелъстители

Отношението към хората е още един парадокс на нарцистичното поведение. Нарцисистите малко се интересуват от другите, но не могат без тях. Нужна им е публика, нейният възторг до самозабрава. Публика, която да ги слуша, да се съгласява и да ги аплодира - това е незаменимото гориво за нарцистичното им его.

Нарцисистите могат да извършат ефектни постъпки, да изричат комплименти, да излъчват топлота, да проявяват хиперщедрост и великодушие - да правят всичко, само за да въвлекат в своята орбита поредното омагьосано обкръжение.

В момента на "прелъстяването" те използват своя чар на сто процента и изглеждат просто необикновени хора. Затова умеят мигновено да завоюват симпатиите, а след това да манипулират "пленниците" си - да контролират всичките им действия, да управляват тяхното внимание и отношение. Нарцисистите обичат да доминират.

В общуването те прилагат специални тактики: изразително говорят, бурно жестикулират, правят многозначителни паузи, рязко променят темата на разговора и така дават на околните да резберат, че само тяхното мнение заслужава внимание и разбира се, очакват от събеседниците си хвалебствени коментари по свой адрес.

Ние не забелязваме веднага, че сме само обекти и че нас просто ни използват. Нали нарцисистите на пръв поглед са крайно обаятелни, добри, отзивчиви, интелектуални, остроумни. Но не бива да забравяме, че в действителност те са студени и не са способни да изпитват дълбоки топли чувства към когото и да е. Шоуто приключва веднага, щом се изключат камерите.

- Двуликият Янус

Друга страна на парадоксалната нарцистична личност е склонността им да обезценяват другите хора в съчетание със зависимост от тяхното възхищение.

Нарцисистът си избира обкръжение, което поддържа представата за неговата изключителност. Той идеализира онези, които се отнасят към него с дължимото преклонение. Но дори и от най-малкото пренебрежение изпада в ярост, а смелчака, който си е позволил повече, моментално обезценява, изхвърля от пиедестала. Онзи, който се осмелява да го критикува дори мизерно малко, веднага се оказва виновен за оскърблението на Негово Величество.

Самият нарцисист в такива случаи незабавно издига стена от отчуждение и се отдалечава. Дистанцията е защитната реакция срещу толкова болезненото отхвърляне. В този случай неговото послание е еднозначно: "Щом ти не ме цениш, аз нямам нужда от теб!"

Нещо повече, "оскърбеният" е убеден, че само тъпите хора или завистниците не могат да го оценят и обожават. "Ти ми завиждаш, защото си неудачник!" Правейки си такъв извод, нарцисистът повече не възприема мнението на "недоброжелателя", който вече изобщо не съществува за него.

- Потребители на любов

Нарцисистът погрешно е убеден в собствената си независимост и си мисли, че не се нуждае от никого. Но той има нужда да получава любов от околните. Емоциите, които дава любящият човек, са му необходими за запълване на вътрешната пустота. Затова той търси онзи, който е способен да изпитва реални чувства, сериозно да се отнася към отношенията. Самият нарциист не е способен да обича, при това не само другия човек, но и себе си.

Близките искрени контакти не са за него, понеже те пораждат зависимост, а зависимостта от когото и да е, провокира страх. Затова той винаги се държи на дистанция и контролира собствените си емоции. Нарцисистът умее майсторски да улови другия "на въдичката", използвайки "принципа на най-малкия интерес": колкото по-малко заинтересованост демонстрира той в отношенията, толкова по-голяма власт има.

Любимата игра на нарцисиста е "на котка и мишка". Той ту приближава човека, ту го отдалечава, а ако усети, че "се заиграва", - къса връзката, а партньорът остава в недоумение и объркване в какво се е провинил. След връзка с нарцис мнозина признават, че се чувстват изстискани, неспособни на никакви нови контакти. Те казват: "Аз повече не искам нищо!", "Това не е за мен, стига ми!", "Уморих се!", "По-добре изобщо да съм сам/а!"...

Така той се защитава от нови травми и разочарования.

- Краткосрочност и безредие – това са ключовите стратегии в отношенията на нарцисиста с околните. Така той се защитава от нови травми и разочарования. Използват максимално "жертвата" и я изстискват емоционално. Пък и самата жертва, освен ако не е склонна към "самоизтезание", рано или късно все пак си отваря очите и спира да идеализира своя кумир.

За него обаче такъв обрат във връзката е непоносим! Ето защо нарцисистът постоянно търси нови обожатели - за да получи следващата доза любов. Не е чудно, че неговите отношения с един човек не могат да продължават дълго.

Според наблюденията на западни психолози, човек, който се среща с нарцисист, се чувства щастлив в продължение на четири месеца. След тази точка във времето той отбелязва, че всичко рязко се влошава. Иронията е, че четири месеца в отношенията с човек, който не е нарцисист, е времето, когато партньорите започват да получават максимално удовлетворение от връзката.

Техника на безопасност

Взаимодействието с човек от нарцистичен тип е сериозно изпитание. Ако имаме сили и интерес или просто не си представяме своя живот без него, може да се опитаме да запазим отношенията. При това обаче трябва да сме съвсем наясно с особеностите на своя партньор и да си даваме сметка колко голяма е опасността, подчинявайки му се, да изменим на себе си.

Нарцисистът обикновено търси хора, изпитващи чувство на вина и срам, те по-лесно биват манипулирани. Той ги кара да страдат и после да се измъчват от въпроса: " Какво не съм направил/а както трябва, нали всичко беше наред?!", а той самият се захранва с тези емоции.

Затова не бива да се забравя, че всички старания да се запази връзката с такъв партньор трябва да имат граница. Не бива да се търпи всичко. Ако чувствате, че не сте в състояние да очертаете приемливите за вас граници, трябва да си тръгнете.

Главното е, че трябва да сте наясно - на нарцисиста му харесва да бъде нарцисист. Ние не можем да го променим, колкото и да ни се иска. Ние сме само горивото за неговия "грандиозен" огън. Би било добре да се постараете да приемете приключилите отношения не само като ценен опит, но и като незабравим, пък дори и кратковременен празник - фойерверки от емоции, нестандартно ухажване, особени подаръци, проникновени погледи, грандиозни планове за бъдещето - нали всичко това е било.

И значи, не си струва да се занимавате със саморазрушение - да обвинявате него и да се самосъжалявате. По-добре е зряло да прецените всичко и да скътате най-ярките спомени в своята кутийка за спомени.

И в заключение…

Всички ние притежаваме нарцистични качества. Да се опитаме да приемем, че във всеки от нас живее нарцисист, въпросът е само в това доколко той е изразен. Качества като увереност в себе си, амбициозност, способност за самопрезентация, умение лесно да намираме общ език с другите хора, да ги привличаме на своя страна и да ги управляваме ни помагат да оцелеем в съвременния свят. Но в хипертрофиран вид тези качества могат да доведат до неприятни и дори разрушителни последствия.

Ако разбираме това, то може да ни помогне не само в контактите ни с другите нарцисисти, но и да контролираме нарцисизма в себе си. А това означава да не повторим печалната съдба на онзи прекрасен митичен юноша, който се влюбил в своето отражение, не могъл да се откъсне от него и умрял от любов към себе си.

Източник: Psyh.ru / Превод: М. Мелия за Margaritta.dir.bg

Снимка: theaddictionscoach.com