Натрапчиви мисли, страхове и фобии
‘’Смелият човек не е този, който не се страхува, а този който побеждава страха си.’’ – Нелсън Мандела
Всеки човек е склонен да отключи различни видове страхове и дори фобии. Някои хора започват да изпитват странни страхове, още в детска възраст, като повечето страхове обикновено са породени от случки или събития, които са накарали този човек да се почувства притеснен и в паника от създалите се обстоятелства.
Независимо каква фобия или страх е отключил човек, той инстинктивно започва да изпитва натрапчиви и параноични мисли, които не му позволяват реално да вникне в случващото се около него. Страхът е неизменима част от нашия живот, но когато допуснем, той да влияе на нормалният ритъм на живот, ние се оставяме на неговото неблагоприятно влияние директно върху нашата психика.
Ще разгледаме няколко симптома, които изпитват хората, подвластни на фобии и няколко ситуации вследствие, на които са отключили натрапчивите си мисли.
Как изглежда човекът страдащ от различни видове фобии и натрапчиви страхове
Този човек е уплашен от заобикалящия го свят и дори от самия живот. Той е плах, затворен в себе си и не особено социален тип. През главата му нахлуват непрестанни противоречиви мисли, които не му позволяват да погледне реално върху случващото се около него. Страхът е завладял неговото съзнание и е пренасочил мислите му, единствено към спомени, случки и бъдещи притеснения, свързани с конкретния страх, който изпитва.
Този човек, дори и на работното си място изглежда дръпнат и целенасочено страни от повечето хора. Дори и да насочи вниманието си към своите задължения, той е неспособен да комуникира безпроблемно, тъй като неговото безпокойство не му позволява да се отпусне.
Този тип хора обикновено трудно се доверяват на останалите и по-скоро предпочитат да живеят един по-отдръпнат и отшелнически начин на живот. Проблемът, който съществува при хората, страдащи от различни видове фобии в голям процент е единствено в тяхната собствена глава.
Чувствата и мислите на човек отключил фобия
Когато веднъж човек е позволил на натрапчивите мисли да контролират живота му, той е навлязъл в омагьосан кръг, в който е позволил на страха да завладее неговото съзнание и абсолютната нормалност в живота му постепенно се е изпарила.
В своето ежедневие този човек, трудно успява да се съсредоточи и да довършва започнатите задачи, тъй като 90% от съзнанието му е запълнено с мисли за самата фобия, която не спира да го преследва.
Той изпитва неописуем страх от даден обект, което го кара да се чувства несигурен, слаб и в тези моменти симптомите, които се появяват са силно изпотяване в различни точки от тялото, задух, паническо разстройство, треперене, трудно съсредоточаване, недоверие към останалия свят.
Фобията, може директно да зачеркне всички удоволствия, от живота на този човек
Този човек започва да изпитва силна подозрителност, спрямо мотивите на останалите хора. Той се превръща в супер чувствителен и всячески се стреми да избягва обекта на своята фобия. Неговият живот е обсебен от мисълта и страхът, че неговата фобия може да го нарани. Страх от това да се сблъска с обекта на неговата фобия, страх и от неопределен гняв. Чрез фобията си може да отключи - скептицизъм и натрапчиви съмнения, свързани с хората около него и заобикалящата го среда.
Този тип хора действат плахо и винаги първо правят внимателен оглед над ситуацията, търсещи някакви признаци за безпокойство и опасност, от там се отключва и тяхното тревожно състояние.
Някои от фобиите са свързани и със страх от обществени места и група от хора. Тогава човек изпитва силата нужда да се откъсне от места, на които има повече хора, тъй като започва да изпитва панически симптоми на изпотяване и задушаване.
Други фобии са свързани с обекти и се отключват, дори и само при мисълта за даден досег с тях. Тогава страхът надделява над нормалното възприятие и усещане.
Следствие и причини за отключване на фобии
Голям процент от хората отключили дадена фобия или страх, са го направили още в детска възраст и в повечето случаи тези хора са имали прекалено властни и авторитетни родители, на които всъщност са нямали нужното доверие.
Когато доверието е било заместено с безбройни наказания и скандали вследствие на обезпокоени родители, това пряко се е отразило на тяхното съзнание и е оставило траен отпечатък в собствения им мироглед спрямо живота, в който те започват първо да следят за опасност и едва след това могат реално да обмислят ситуацията.
Поради натрупания страх, че могат да бъдат наранени, те директно отключват невротични мисли и страхове, които започват да ги преследват на по-късен етап от живота им. Тяхната слабост всъщност става причината за отключването на различен вид страхове и фобии.
Обладаният от страхове ум е насочил вниманието си единствено в обекта на неговата фобия и е станал силно зависим от собственото си въображение.
Този ум се е заключил от към удоволствие и е създал място в съзнанието, единствено за подозрителни натрапчиви мисли, свързани с наближаваща опасност.
‘’По често сме уплашени, отколкото наранени и страдаме повече от въображението, отколкото от реалността. ‘’- Сенека
