Не можеш да имаш всичко, но имаш това
От HighViewArt
''Не можеш да имаш всичко'' от Барбара Рас
Но можеш да имаш смокинята и големите ѝ листа като ръце на клоун със зелени ръкавици.
Да имаш единайсетгодишно дете, което те докосва с пръст по бузата в един след полунощ, за да ти каже, че хамстерът се е прибрал.
Да имаш мъркането на котката и дълбокия поглед на черното куче - поглед, който казва: "Ако можех, бих ухапвал всяка скръб, докато избяга."И когато е август, да имаш август и то в изобилие.
Можеш да имаш любов, дори и загадъчна, като бялата пяна, която бълбука в тенджерата с боб над червеното месо, докато не разбереш, че близнакът на пяната е кръвта.
Можеш да имаш здрава кожа между краката, като на кукла.
Да си като съзнанието, сияещо като свещеник, да не допускаш дребнавост, да не скланяш глава пред смръщен пазач, който казва, че всички пътища се стесняват на границата.
Можеш да говориш чужд език и понякога това да означава нещо.
Можеш да посетиш гроба, където плака баща ти.
Не можеш да върнеш мъртвите, но можеш да сприятелиш думите "прощавам" и "забравям" сякаш възнамеряват да прекарат цял живот заедно.
Можеш да благодариш за грима, за начина, по който целува лицето ти, полуостро, с полуамнезия, да благодариш за Моцарт, и нотите, тичащи към радостта, за кърпите, които попиват капките върху чистата ти кожа, за силната жажда, за маракуята и слюнката. Можеш да имаш мечта, мечтата за Египет, конете на Египет и себе си как яздиш в горещия пясък.
Можеш да видиш дядо си как седи отстрани на леглото, поне за малко, можеш да имаш облаци и букви, да прескачаш разстояния, да ядеш индийска храна с жълт сос като изгрев.
Не можеш да разчиташ да си избраният от тълпата, но ето твоят приятел ти показва как да скачаш, докато не научиш за любовта, за сладкото отдаване,
тук са морските охлюви, въображаеми ферми, истински като в Африка.
И когато се провалиш, все още можеш да си спомниш за черния лебед в езерото от твоето детство, за ръжения хляб с фъстъчено масло и банани, които баба ти ти даде, докато другите още спяха.
Има глас, който все още можеш да призовеш, този на майка ти, който винаги ще шепне: "Не можеш да имаш всичко, но имаш това".
Превод: Цветелина Марева
