"Нелюбов" - едно дете, изгубено в разпада
От Нели Славова
Преди време, доста отдавна, гледах "Необратимо" на Гаспар Ное. Той е известен като провокатор, а филмът е предизвикал огромен скандал. В главните роли са Венсан Касел и Моника Белучи.
Не ми трябваше нищо повече, исках да предизвикам себе си, да го гледам. Не бях виждала по-голяма агресия и насилие до този момент. От изнасилването не беше спестено нищо. Сцените са вулгарно брутални и пълни с отвращение.
Ето заради това не обичам европейско кино. Защото е зло. Винаги показва нещата в чист вид, държи те в напрежение и оставаш в ступор. То е сурово и безмилостно. Европейското кино идва и казва: Светът е гаден и тягостен, приеми го.
Тогава се зарекох, че подобно кино повече няма да гледам. Но ето, че моя приятелка ми препоръча "Нелюбов". Името подсказваше достатъчно, за да разбера, че това, което предстои да изпитам ще ме разтърси из основи.
Приятелката ми каза: "След този филм съм като премазана от влак." Познавайки я, знам, че за да използва подобни метафори - има защо да го прави и не хиперболизира. Играта на думи, филмът да носи такова заглавие, а не "Омраза", също не е случайна.
Има режисьори, които са провокатори. Има и режисьори, които ви поставят в ъгъла, свити и със събрани колене. Създател на лентата е Андрей Звягинцев. Работа му срещам за първи път. Разбрах, че е правил и Левиатан. Творчеството му мога да сравня с това на Дейвид Линч (Twin Peaks) и Дарън Аронофски (Реквием за една мечта). С две думи - тиха лудост.
Свалих "Нелюбов". Започна чудене какво да правя. Да пускам ли? Ще мога ли? Развод, крясъци, дете, което и двамата родители не искат, сериозно ще мога ли? Това е европейският мрак, ще бъде самото извращение! Обичам смеха, не ми се влиза в диспансер, честно! Но това е оня сбъркан устрем, който те дърпа да направиш тази грешка пак и пак.
Пуснах го. Няма какво да ги овъртаме нещата и да говорим колко бил жесток филмът, в първите 30 минути ме потисна. Дадох пауза, изпуших една цигара.
Борис и Женя не си искат детето. Развеждат се и никой не иска детето да остане при другия. И двамата вече имат нови партньори. Детето плаче в тоалетната, докато чува скандала на майка си и баща си. Чува, че е нежелан. Плаче с ръчичка на устата. Има ли нещо по-потискащо? Явно това е нелюбовта.
Омразата е чувство на ненавист, отвращение, злоба. Това е нелюбов. Тя е в пъти по-свирепа. Альоша (детето) изчезва. Не го искаха. Готово, вече го няма! Тихата лудост започна да пълни всички квадрати на стаята. Едно от местата, на които отидоха да търсят Альоша беше къщата на баба му, майката на Женя.
Думите й бяха: Не ми изглеждате много разстроени. "Альоша изчезна" измислихте ли си го, а? За да се размекна? Не сте познали. Нали казахте, че се развеждате? Да не искате да ми пробутате изродчето?
Излизам за цигара, последвана от завиране в главата на детето докато спи, галене по ръцете, милване по косата, целуване по бузите, главата, и също му отворих лявото око и му вдигнах клепача, за да ми стане смешно. Необходимо беше.
Пускам пак. На други филми обикновено си казваш: Краят ще е щастлив, детето ще се намери, ще има хепи енд. Да, ама това е европейско кино - хабер си нямаш какъв ще бъде краят! Стоиш и поемаш.
Следват тежките равносметки на Женя, докато Борис шофира. "Никога не съм те обичала. Просто не можех повече да живея с майка си, чрез теб се отскубнах от нея. Използвах те. Не исках семейство, нито да забременявам. Трябваше да направя аборт."
Борис отвърна... Няма да казвам какво. Няма да кажа дали се намери Альоша. Както и дали идва краят на света. Диалозите са убедително смразяващи. Няма шамари, нито насинени очи. Има нелюбов... и едно дете, изгубено в разпада.
Разревах се малко преди надписите. Финалът ме смачка. Може да съм просто една мекушава лигла. Едно е сигурно - аз и европейското кино имаме бъдеще.
Друга моя приятелка работи като възпитател в детска градина. На едно от занятията е попитала децата: Ако имахте вълшебна пръчица, какво бихте променили с нея? Масово децата отговорили: Мама и татко да не се карат!
Мислете какво правите! "Необратимо" и "Нелюбов" са от нещата, които казваме - това на мен не може да ми се случи!
