Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат

  • Сподели:
Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат

Много често ми се случват някакви нелогични неща - неща, които смятам, че не заслужавам, неща, които разклащат вярата ми и ме карат да си мисля, че Господ ме е забравил задълго. Сигурно и при вас е така.

Но с времето се научих, че всяко нещо в живота ни има смисъл - дали е урок, дали е някаква висша промисъл... дали когато губим нещо, печелим друго... дали когато мислим, че ни е сполетяла най-голямата беда, не ни е спестено нещо още по-тежко... А човешките критерии за справедливост невинаги съвпадат с вселенските.

Ето една притча, която сякаш обяснява някои от тези въпроси.

Два ангела пътували по земята и често отсядали у хората, за да видят как живеят. Един ден останали да пренощуват в едно богато семейство. Семейството било негостоприемно и недружелюбно и настанило ангелите в студеното мазе на къщата си и дори не им предложило троха хляб.

На сутринта, преди да си тръгнат, по-големият ангел видял голяма пукнатина в стената. Той старателно я запълнил и измазал. Когато видял това, по-младият го попитал:

- Но защо правиш това за тях? Те бяха толкова негостоприемни с нас?

- Нещата не са такива, каквито изглеждат. – отговорил другият ангел.

На следващата вечер ангелите потърсили подслон у много бедно, но гостоприемно семейство, което разделило с тях оскъдната си храна и им предоставило собственото си легло, за да си починат добре.

Когато се събудили на другата сутрин, ангелите заварили домакина и жена му потънали в скръб. Единствената им крава, която им осигурявала препитанието, била умряла.

По-младият ангел отново останал в недоумение и попитал по-старшия:

– Как допусна да се случи това? Предишното семейство имаше всичко, а ти им помогна. Това семейство имаше много малко, но го раздели с нас, а ти позволи да умре единствената им крава. Защо?

– Нещата не са такива, каквито изглеждат. – отговорил по същия начин по-големият ангел. И продължил:

– Когато бяхме в мазето на богатите хора, аз разбрах, че в пукнатината в стената има скрито злато. Тези хора не са добри, те не искат да правят добро. Затова ремонтирах стената, за да не намерят златото.

Когато на следващата вечер спахме в къщата на това бедно семейство, дойде ангелът на смъртта за жената на стопанина. Но аз се споразумях с него и му дадох тяхната крава вместо жената.

Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Ние никога не знаем всичко. И дори да си вярващ, трябва да имаш и доверие, че всичко, което се случва е в твоя полза. Затова с времето сам ще разбереш.

Някои хора идват в нашия живот и бързо си тръгват, някои стават наши приятели и остават за минутка. Вчера е история, утре е тайна. Днес... Днес е подарък.

Източник: gnezdoto.net