Обичта и почитта не са театър, не са сцена, не са спектакъл за разказване
От Нели Славова
Трикольорът е там! Вее се гордо заедно с чаршафите. Чаршафите са изпрани, щом са простряни. Но знамето е малко пожълтяло и вехто.
Не знам дали вътре живеят родолюбци. Не знам дали заспиват с "Под игото" и дали споделят нещо, свързано с баба Дора. Не знам обичат ли шкембето си с чесън, както и дали в дома им има закачени пендари и чинари.
Не знам дали предпочитат "Ариел" или по-скоро са фенове на българските марки перилни препарати. Далеч ми е, не става ясно. Не знам дали вкъщи си говорят на книжовен български или предпочитат да гледат сериали. Български сериали, разбира се.
Също не знам и дали някогашното момче, което живееше вътре, вече е пораснало, станало е мъж и има семейство. Не се интересувам, за това отговори нямам. Момчето, което сега трябва да е мъж, ме обиждаше много, когато бяхме деца. Включително и ми крещеше през балкона, когато се прибирах вкъщи.
Слава Богу, за него бях грозна и невзрачна и обектите му на обарване бяха други. Голям тормоз. Нито веднъж не казах на баща ми, да не вземе да ме помисли за слабачка. Аз съм неговото силно момиче, ще се оправя и без чуждата защита.
Момчето започна да настройва и останалите си другари, и те се обединиха срещу мен. Не след дълго от всеки получавах някоя обида. Ей така, на изпроводяк. Но така е редно. Приятелите следва да се подкрепят. Има ли значение, че всички се подкрепят срещу един по-слаб? Не, разбира се, че няма. Заедно в нещо е винаги по-забавно, отколкото сам като скот.
Моят живот, обаче, доста добре се разви. Е, вярно, имам разни забележки, не съм и много за завиждане, но смея да твърдя, че се разви добре. Станах човек. Станах егати силното говедо, даже. И това без да съм играла хоро по покриви, без да съм шила знаме на машина и без да съм писала Свобода или Смъртъ нейде със спрей. Обичам думи като конкасе, гурме и чуждата литература.
На плажа си нося пепелник и пера бельото си редовно. Когато измета терасата, понякога много ме мързи да нося и торба, за да не минавам с мръсните крака из стаите. Затова си извадих и кофа на терасата.
В речника ми често се чуват думи като - Благодаря, Моля, Извинявай, Заповядай, Ако обичаш, Ще имаш ли възможност. Мога и да ги пиша правилно. Само с дясната ръка, с другата не става. Не крада, не руша и не лъжа. Човек носи доста неща в душата си. Интимни неща. Сигурно и затова няма табели до звънците - В този дом хората страшно се обичаме! Човек не опростачва интимните неща. Човек не опростачва ценности.
Ценностите са създадени, за да ги почитаме. Ако не можем - поне ги пазим и съхраняваме. Убедена съм, че много българи милеят за страната си извън и далеч от нея. Познавам ги. Милеят повече от тези тук. Просто обичта и почитта не са театър, не са сцена, не са спектакъл за разказване.
Те се изразяват и показват достатъчно с високото си възпитание, морал и добродетели. Работят, бачкат здраво и не са бездушни мизерници. Не се пререждам на опашка, държа си на думата и изповядвам някои позабравени идеали. Мога ли - помагам.
Но говоря за това как другите ми помагат. Доброто не е нещо извънредно и го правя всеки ден. Всеки ден и се смея. Има и такива дни, в които плача. Докато плача не си пускам Горда Стара планина. Последно плаках на едно парче на Faith no more. На Easy плаках.
Грижа се за майка ми и не я ползвам на повикване за разни щуротии. Грижа се и да си създам човек. Не държа да има знаме и цветни зарове, окачени в колата. Държа да е човек и да спазва правилата.
Докато ние тропаме дунавското, някъде хора откриват вода на Марс. Кога ще ги стигнем ли?
Точно никога.
