Октомври си тръгва...
Моят Октомври реши да си тръгва,
потънал във слънце и златен разкош.
Вече раничко започна да се стъмва,
но стрелките не мога да върна. И е нощ.
Мислено се връщам в синьото на дните,
когато чувах на морето развълнувания глас.
Тихичко пренареждам жълтото на мечтите,
а вятърът изпраща Октомври в тоз късен час.
Ще ми липсваш, признавам. Но ще се върнеш –
още по-прекрасен, слънчев и чаровен. Знам.
Две капчици тъга. Една усмивка. И те прегръщам.
А после отново съм на път. И ще те чакам, обещавам.
Земята е студена. Сякаш приготвя се за зимен сън.
Като дъжд, в бяло оцветен. (Есента всъщност е тъжен сезон.)
Ще спра ли да те търся? Тъжна ли съм? Не, не съм.
Знам само, че думата "любов" е моят истински дом.
Още от Darini - Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.
