Петър Чухов: Книгите, които ме промениха
Поет, писател и журналист - така най-кратко може да представим Петър Чухов, чиито творби (девет стихосбирки, два тома с проза и книга за деца) са преведени на 17 езика и публикувани в над 20 държави. Към това представяне ще добавим и факта, че Петър пише музика и текстове за песни и свири в етно рок групата "Гологан", Par Avion Band и "ЛаТекст" - група за поезия и алтернативен рок.
Ето какво сподели Петър Чухов пред HighViewArt.com за книгите и четенето:
"По принцип не е лесно да се изброят книги, за които да си сигурен, че и днес ще ти въздействат толкова силно, колкото по времето, когато си ги чел. Доста пъти ми се е случвало да прочета отново творби, оказали някога силно въздействие върху световъзприятието ми, при което дълбоко да се разочаровам. Затова ще спомена няколко книги, които съм чел неколкократно в различни периоди от живота си и винаги са ме впечатлявали. Приемам това за гаранция, че са наистина важни за мен."
Книгите, които промениха Петър Чухов:
1. "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет" от Робърт Пърсиг
Петър: "За първи път я прочетох в казармата и толкова се впечатлих, че веднага я започнах отначало. Приятелите, с които си бяхме създали "интелектуална група" като оазис сред пустинята на армейското ежедневие, също я прочетоха и я разнищихме от кора до кора. След това съм я чел още няколко пъти и винаги съм оставал зашеметен, като в мен се е събуждало едно безпрекословно вдъхновение – не толкова за творчество, колкото за живот. За съжаление "Лайла", втората книга на Пърсиг, явяваща се като продължение, далеч не оправда очакванията ми, както и на повечето хора, които познавам."
2. "Майсторът и Маргарита" от Михаил Булгаков
Петър: "Книга, която е любима на доста хора и това не ме учудва. Харесвам безусловно почти всичко на Булгаков, но тук съчетанието между описанието на живота в уютните пластове на всекидневието и тревожното му разколебаване от неумолимото присъствие на отвъдното (или може би неосъзнатото вътре в нас), чиито цели и правила са трудни за осмисляне, е осъществено по такъв виртуозен начин, че всяко препрочитане на книгата за мен е като прераждане. За пореден път я четох преди около две години и смятам съвсем скоро да я започна пак."
3. "Алиса в Страната на чудесата" и "Алиса в Огледалния свят" от Луис Карол
Петър: "Трудно ми е да отделя двете книги една от друга – за мен те образуват цялостно произведение. Няма да съм първият, който ще каже, че като дете тази книга (или книги) му се е струвала дълбоко неприятна, враждебна и тревожна. След по-късен прочит обаче до такава степен бях прелъстен, че започнах да се интересувам от всичко, свързано с автора и генезиса на историите. Имах късмета да прекарам три месеца в Оксфорд преди време и едно от прекрасните предимства на престоя ми там бе възможността да посетя местата, които са в основата на приключенията на Алиса и да науча доста неща за това, какво се крие зад този литературен шедьовър, създаден от един математик."
4. Поредицата от романи и повести за Лиско от Борис Априлов
Петър: "За мен те са не по-малко ценни от "Мечо Пух" и "Къщичката в къта на Пух" от Алън Милн, а и сходствата са очевидни. В един момент до такава степен бях обсебен от тези творби, че сериозно замислях да напиша продължение (тъй като авторът вече беше покойник). И всеки път, когато ги препрочитам, отново ме обхваща това желание. Всичко се случва – може пък някога и това да стане."
5. Пиесите на Шекспир
"Петър: "Независимо от споровете дали, как и доколко е написал творбите си, за мен Старият Уил си остава най-впечатляващият писател за всички времена. Е, с малки изключения. Не харесвам особено поезията му. Всичко от драматургията обаче ме превръща в безкритичен фен, който е способен да се възхищава безкрайно, без да подлага на съмнение качеството и смисъла дори и на един ред от написаното.
6. "Пролетен вятър" на Никола Фурнаджиев и "Прозорец" на Атанас Далчев
Петър: "Всъщност мога да изброя много повече стихосбирки, но предпочитам да се огранича с тези (дебютни за своите автори, издадени в две поредни години – 1925 и 1926), които изразяват духа на любимия ми период в българската поезия, този между двете световни войни. Никога няма да ми омръзне да ги препрочитам и да се възхищавам на мрачната красота, която невъздържано блика от тях и от поетическата мощ на авторите. А те тогава са само на по 22 години."
Списъкът
Петър: "Разбира се трябва да се има предвид, че списъкът е твърде условен. Бих могъл да направя още няколко подобни, без да повтарям заглавията в тях. Или пък да се разпростирам още в рамките на този. Но в крайна сметка нали целта е само леко да повдигна завесата към своята виртуална библиотека, в която и аз самият трудно се оправям."
