Пол Верлен – живот между поезия, абсент, бисексуалност и затвор

Пол-Мари Верлен е може би един от най-великите френски поети. Верлен се смята за един от основоположниците на символизма в поезията. Той се прочува с бохемския си начин на живот, с бисексуалните си връзки (една от тях е с друг колос на френската символистична поезия – Артюр Рембо). Роден е в Мец в семейството на капитан от инженерните войски. Живее там със семейството и братовчедка си Елиза (в която по-късно се влюбва страстно), но когато е едва на 7-годишна възраст, семейството му се мести в Париж.

На 14 години прочита Шарл Бодлер, който му повлиява много силно. На 17 години Верлен вече е постоянен клиент на проститутките, пристрастява се и към алкохола, преди всичко към абсента. Започва да учи право, но се отказва след две години. Работи известно време като прислуга в Сити Хола. През 1862 г. получава бакалавърска степен. Сред приятелите му поети в пивницата намира компания за дълги дискусии и за пиене на абсент (който по-късно го отвежда и до болничното легло). Неговият баща отказва да финансира бохемския му живот.

През 1866 г. издава първата си книга – „Сатурнови поеми“. Един от основните символи в неговата поезия намира израз тук, а именно Сатурн. Верлен смята, че родените под неговия знак са вечно нещастни, обречени на неудовлетворение и винаги търсещи. 

През 1870 г. въпреки хомосексуалните си наклонности Верлен се жени за Матилда Моте. В рамките на годината, в която Верлен живее с Матилда, често я бие, веднъж дори в изблик на ярост хвърля невръстното си дете Жорж в стената. През следващата 1871 г. в Париж се появява Артюр Рембо, с когото Верлен започва връзка и напуска семейството си. Две години двамата живеят бохемски из Париж. Връзката им приключва на 12 юли 1873 г., когато Верлен под въздействието алкохола, който е поел, прострелва Рембо в ръката, за което попада за 18 месеца в затвора. През 1995 г. излиза филмът „Пълно затъмнение“, посветен на връзката между Верлен и Рембо. Филмът е режисиран от Агнешка Холанд, в ролята на Верлен е Дейвид Тюлис, а в тази на Рембо – Леонардо ди Каприо.

Пол-Мари Верлен умира в Париж на 51 години. Въпреки славата си умира в мизерия. На погребението му присъстват хиляди хора.

Моят съкровен сън

(из „Сатурнови поеми“)

Замайващ странен сън сънувам често аз:

обичам и с любов на мен ми се отвръща,

различна винаги и пак една и съща,

обича ме жена и вярва в мойта страст.

А щом ми вярва тя, — уви! — над мене власт,

над моето сърце тя има — власт могъща!

И с бликнали сълзи в прохлада тя превръща

потта по челото ми, бледо от екстаз.

Дали е руса тя, или пък кестенява —

не знам! А името? Как сладостно звучи,

подобно имена, потънали в забрава.

Очи на статуя са нейните очи

и отглас тих гласът й в тъмното не е ли —

на скъпи гласове, отдавна занемели?…