Позитивното в негативните емоции - съжаление и разочарование
Вярвам, че всичко се случва с причина, просто не винаги можем бързо и лесно да я видим. Не трябва да се вглъбяваме в лошото, а да се опитаме да потърсим дори малкото добро в него, колкото и дълбоко да е скрито. Понякога целта на лошите преживявания е да получим нова възможност за извличане на полза и от нас зависи дали ще се възползваме от тази възможност.
Почти всяка негативна емоция е предизвикана от грешка, която сме допуснали. А грешките често са най-добрият учител, перфектна възможност за личностно израстване. Емоциите, съответно, подчертават грешките и им придават допълнителна тежест. Което всъщност не прави неприятното усещане по-приятно, но до голяма степен го осмисля и ни помага да го преодолеем.
Съжаляваме за това, което е можело да бъде по друг начин, ако бяхме направили нещо различно. Как приятелят нямаше да се засегне, ако бяхме обмислили по-добре думите си; как щяхме да получим повишението в офиса, ако си бяхме свършили по-добре работата. Разочаровани сме от себе си. Определено не е приятно.
Съжалението обаче се изразява в съпоставително разглеждане на ситуациите. Подтиква ни да анализираме миналото, настоящето и бъдещето, помага ни да вникнем в причинно-следствената връзка. Ако бяхме действали по друг начин, то сега положението щеше да е различно и да сме постигнали или тепърва да постигнем успех.
Ако бяхме направили това, щеше да се случи онова. Ако не бяхме направили онова, това нямаше да го има. Ще го направим по друг начин следващия път. И т.н. Тоест, съжалението насърчава аналитичните умения и планирането.
"Как можах да направя такова нещо!? Бях такъв глупак! Само ако знаех това, което знам сега!" – съжалението показва причината за разочарованието, прави грешките по-болезнени, по-запомнящи се и по-ефективно спомага да вземем мерки за преодоляване на подобна проблемна ситуация в бъдеще. Укорите от околните се асимилират и преживяват в пъти по-лесно от укорите от самите нас към себе си. За което се грижи именно и съжалението.
Репаративният елемент разграничава съжалението от разочарованието. Едното ни кара да продължим към изпълнение на желанието, другото – да изоставим желанието си.
Усещайки и изказвайки съжаление, признаваме, че постигнатият резултат е по-лош, отколкото ако бяхме действали по различен начин. Търсим и намираме причината за грешката в себе си, въпросът става личностен. И откриваме базата, на която да изградим желаната промяна.
Едно време (усеща се като преди стотина години) се явявах на изпити за сертификати от Кеймбридж, състоящи се от 3 нива. Взех първия с отличен резултат и страхотна лекота. Повярвах си, че всичко ми е ясно, всичко е елементарно и се явих на втория недостатъчно подготвена. Съответно не го взех. Съжалих хиляди пъти, че подцених трудността, надцених възможностите си и се провалих.
При повторното явяване, вече със значително повече подготовка и по-ниско самочувствие, резултатът ми беше осезаемо по-добър и се сдобих със сертификата. Защото именно съжалението ми помогна да осъзная грешката си и не само да я поправя на този етап, но и да не я допускам в бъдеще. Вече рядко подценявам предизвикателствата.
Разочарованието, от своя страна, се появява, когато резултатът е по-лош от очакваното, но това не винаги зависи от нас и не винаги можем да променим изхода на нещата. Изглежда безнадеждно, но също носи своята позитивна, обучителна страна – учи ни да подбираме целите си и да избягваме твърде високите, които нямаме шанс да постигнем, а губим излишно време и енергия за тях. Също така, понякога буди съчувствие и предразполага към проява на подкрепа от околните. Вижда се колко зле се чувствате от неправда, за която не сте получили възможност да предотвратите.
При подбор на кадри в компанията интервюирах двама кандидата за една позиция. Кандидат А беше перфектен! Човек със завиден опит, страхотни препоръки и правилна нагласа за работа. Кандидат Б беше на далеч по-ниско ниво, по моя преценка напълно посредствен. Описах подробно аргументираните си симпатии към кандидат А. Въпреки всичко от управата решиха да назначат кандидат Б. Бях изключително разочарована. Но разбрах, че независимо какви усилия полагам и каква обосновка представям, има неща, които не зависят от мен и решенията, които не мога да взема аз. От тогава насам не влагам толкова очаквания по този повод.
Както разочарованието, така и съжалението могат да сплотят хората. Независимо дали ще ни подкрепят и съчувстват заради разочарованието или ще ни почувстват по-близки заради съжалението. Изказването на съжаление може да покаже една по-скромна, по-уязвима наша страна, да разруши бариерата на превъзходство и да демонстрира, че сме съвестни хора, загрижени за последиците от действията си. А това се цени от околните, стимулира ги да простят грешката ни.
Съжалението е необходимо за правилно изграждане на егото. Хората, които са способни да съжалят за нещо и да изградят представа за различните евентуални "аз" посредством разлика в действията си и резултатите от тях, често се развиват като по-сложни, по-зрели личности. Могат да видят нюансите на живота, без да се взират в един конкретен цвят. Защото възможностите винаги са повече, отколкото се открояват на пръв поглед, но трябва да успеем да ги потърсим наоколо.
Споменатите до тук негативни емоции помагат като толерират двусмислието, откриват ни нови хоризонти, правят ни по-толерантни, по-съпричастни и ни дават опит, който не бихме могли да почерпим от другаде. Стимулират ни да продължим да се борим за постигане на дадената цел с нови методи или пък да се откажем от същата, да я заменим с нова, тъй като досегашната се е оказала реално непостижима. Помагат, стига да ги анализираме правилно.
