Практикуване празнота на ума
В усамотение, когато умът притихне и не скача от мисъл на мисъл, а просто е тих, вслушай се в него. Какви звуци издава? Откъде идват и накъде отиват?
Обръщаш ли се към ума си да го чуеш?
Практикувайки често празнота на ума, лека полека ще започнеш да забелязваш какво идва, защо точно това, защо точно в този момент, какво точно е и просто го наблюдавай, нищо повече - идва и си отива - отминава. Бъди му само страничен наблюдател.
Защо ни е необходимо практикуване празнота на ума?
По време на тази практика забележи как нещо идва в ума ти, приеми го, усмихни му се, а после нежно го пусни да отмине, да си отиде. И обърни внимание как се отнасяш към идващото. Ако е емоция - пускай я, не се вкопчвай, търпеливо практикувай наблюдение.
Това само по себе си е много успокояваща практика. Тази практика не води до мъдрост или прозрения, дори обратното - целта й е не осъзнаване и опознаване на себе си като ЕГО, а начин за успокоение, начин да избягаш от всичко, да развиваш състояние на транс, на медитация, на хипноза.
Как става?
Не се концентрираш, а се отпускаш - нежно и вещо, с приемане и смирение.
Ако ти е трудно сам, заповядай всяка събота от 14 ч. на Духовни практики.
