Проблемите и усмивките. А винаги може да е по-зле...
Всички обичаме историите. И всички имаме свои такива. Много често смятаме, че точно на нас се случват най-ужасните неща и че чуждият живот е много по-лесен и добре устроен. В такива моменти трябва да се сещаме, че всички си мислят така.
Всяка лична история е различна. Ние сме различни. Всеки преживява по различен начин случващото му се. И разбира се от основно значение е събитието, което ни тревожи.
Има хора, които изпадат в паника, не могат да координират нито мислите, нито действията си от най-семплия проблем. Примерно какво да облекат на първа среща или как ще преживеят непукизма на желания обект.
За други, проблем са сметките и разходите, несъответстващи на доходите, детското непрестанно желание за нови и нови играчки и пр. За трети, проблем е къде да живеят, след като нямат покрив над главите си. Четвърти ги тормози емоционалността им и невъзможността да я направляват.
Проблеми от всякакво естество могат да ни доведат до панически състояния. Нека да поговорим за депресивните състояния - онези моменти, в които знаем, че не сме в депресия (нямаме всички симптоми), но усещаме прималяване. Затваряме се вътре в себе си и не искаме нищо и по никакъв начин да достига до нас.
Имаме нужда да изчезнем за света, да отпуснем мислите си и те да летят, да скачат от миг на миг през миналото ни, докато не стигнат финала и не ни унищожат душевно.
Тези състояния са като черни дупки, които ни поглъщат и докато не изсмучат всяка капка живец от нас, не ни пускат. Тези дупки са нашето напред - или успяваме да излезем от тях с повече сила, откогато и да било, или оставаме твърде дълго и се отдаваме на депресията изцяло.
Да си говорим честно и с ясно съзнание, че по-лошо нещо от болестите и загубата на близък няма. Ако е загуба на приятел, любим, родител, дете… Нищо не ни съкрушава така, както тези загуби.
Те променят живота ни необратимо при всяка една тяхна поява (защото някои от нас изживяват по няколко загуби). Не може да се определи кой колко страда или как да се държи през това време.
Тук на сцената се показват индивидуалността и характерът ни. Пред публиката от заобикалящи ни близки, които се чудят как да ни успокояват. Истината е, че никой не може да каже или направи нещо за страдащия. Вътрешно преживяване. Черна дупка, от която се излиза най-трудно или изобщо не се излиза. Единствено и само ние сме способни да си помогнем и сами трябва да намерим начин да се възстановим.
Това са проблеми. Емоционалните състояния, които са способни да ни унищожат и след които вече сме други. Ако се преборим – сме по-силни, ако не - надделяват и стигаме до пороци, зависимости или увредена психика.
Затова говорим за проблемите. Какви са, за кого са? Общовалидното мислене "Това на мен няма да ми се случи" е добра почва за тези черни демони, които дебнат всеки удобен момент да нахлуят в съзнанието ни и да опустошат всичко.
Всеки един от нас преживява загуби, колкото и да не ни се иска и колкото и да не сме подготвени. Всъщност никога не сме!
Една история за един бас, едни пари и едни думи, никога няма да излязат от съзнанието ми: Ърнест Хемингуей бил с приятели и се хванали на бас на няколко долара, че не може само с шест думи да разплаче човек. Тогава Хемингуей написал следното: "За продан. Бебешки обувки. Необувани никога." Шестте думи разплакали всички...
И понякога е хубаво да се сещаме за такива неща. За да се приземим и да осъзнаем кое е важното и същественото. И какво се наричат проблеми и нещастия.
Все пак ни е необходим лъч надежда. Нещо, за което да се хванем и да се измъкнем от себе си. Да дерзаем. За това ни служи усмивката. С нея се заразяваш от другите, но лекуваш себе си...
