Раковината на спомена
Последни летни дни... Отлитат заедно със златния блясък на слънцето и топлината на пясъка. Оставят само спомени, които се изплъзват неусетно като сатен между пръстите ни.
В последните часове на лятото мислите ми ме връщат обратно в морското градче. Рано сутрин уличките са неестествено тихи. Всички спят. А аз бързам да посрещна изгрева.
С трепет стигам до Северния плаж. Пред мен се открива безкрайната морска шир. Прекрасно е! Очаквам пробуждащото се слънце с неописуемо вълнение. Отначало се появява малка огнена топка. Плахо и бавно изплува в морето на границата, където се докосват ласкаво водата и небето.
Постепенно слънцето наедрява и хвърля ярки искрици, които се оглеждат в гладката повърхност. Накрая излълва хоризонта със светлина. Точно в този миг на изгрева ти забравяш за всичко. Светлината те озарява, пречиства, променя...
И ако успееш да се докоснеш до тази светлина, ти трябва да се чувстваш щастлив!
