Разходете се по "Витошка" и елате пак да си говорим за кич
Bulgarian тупан. Анцунг мен. Le beauf*, тъмен балкански субект, Бай Ганьо. Наричайте го както искате. Той е навсякъде. В медиите, в мола, в клуба, на плажа, в хотела, в Колизеума. Навсякъде е.
Шумен, отблъскващ, първичен, нагъл. И със самочувствие. Опитва се да наложи поведението си за стандарт. Гледа отвисоко. МодЬерен е. Така поне си мисли той. Народняшкото поведение, стигащо до тежки форми на откровена простотия и селска парвенющина, издигнато в култ по тези географски ширини…
Единият кара пил, паркира на място за инвалиди и се оригва в ресторанта. Другият облекчава физиологичните нужди на магистралата, в басейна или в гората. Третият е в Колизеума и решава да остави част от себе си по артефактите. Ей, така, шо па не.
ЧИ той е звИзда в България, дават го по телевизора, всички сайтове и вестници се надпреварват да пишат за него, за татусите му, за поредната-голяма-любов-в-живота-му, за порното му, за децата му, с кого пак е спал, какво е ял, как е бил облечен, каква кола кара, къде е в момента, коя дискотека е покорил. Ми че той отговаря на всички нашенски критерии за VIP.
Подобни примери в тези географски ширини, колкото искате. Плеймейтки, тв водещи, певици, старлетки, разни женици, по-популярни като любовницата на един кой си. Че те общинарите искаха да изкъртят стогодишни павета, ние с едни вишни и един футболист, разписал се върху Колизеума, се занимаваме няколко дни.
Парвенющината, евтината демонстрация на пари, низките страсти и малките хора се превърнаха в любимци на медиите и модел за подражание. Народняшкото, вулгарно говорене и още по-народняшкото поведение се харчат много тук. Каруцарските шегички – също.
Евтини хора, с евтини души и евтини обноски. Тук традиции няма. Английската ливада е мисия невъзможна в родината на Бай Ганьо. За нея са нужни редовни поливки, редовно косене и изкореняване на плевелите. А в България виреят основно последните.
Нормалните, свестните, интелигентните, хората с вкус са малцинство. Те се затварят в един кръг от себеподобни, опитват се да се абстрахират и тайничко повръщат. От срам, обида и ужас.
Всъщност, разходете се по "Витошка", пуснете си телевизора, отворете някой вестник, идете в мола и елате пак да си говорим за кич.
*Le beauf – френски жаргон, метафора за вулгарен, необразован простак. Използван за първи път през 1970 г. от един от създателите на Charlie Hebdo, карикатуристът Жан Кабю. (убит на 7 януари тази година в кървавия атентат в редакцията на списанието.)
Със съкращения от статията "Цезар и градинарят"/shash.bg
Снимка: holonica.net