Разрових се из себе си
Разрових се из себе си. Дълбоко. Настървено. Болезнено. С ентусиазъм на касапин.
За да срещна болки, от които все бягам. Да се помиря с тях.
За да запомня спомени, които наяве винаги забравям. Да се поуча от тях.
За да видя любовта, която не съм успяла някога да дам. И да получа. Да открия разликата между отговорното приемане и просия на обич.
За да затъмня очите си с черни като катран искри. От злоба. Ярост. Гняв. И да ги пусна после, да ги изпратя далеч от себе си.
За да видя разбъркаността на емоциите си. Леви. Десни. Горни. Долни. Винаги крайни. Да въдворя малко ред сред тях чрез размаха на типичния си хаос. Да ги подредя по рафтчета – по цветове, нюанси и сила на съзвучие с мен самата. Да ги огледам отстрани и да ги проумея.
За да седна на пейка със стари познати сред зелена градина. Да им поговоря, да ги изслушам и тихо да кажа неизречените истини, които винаги са ни пречили. Да се помирим, дори и това да се случва само в тази зелена градина.
За да се подиграя безсрамно на стари съперници. Да ги разоблича. Безмилостно да ги приклещя с остри, подковаващи достойнството, вербални хватки. Да ги стрелям с ум. Да ми се усмихнат широко в отговор. Да разбера колко безсмислено е всичко това. Да започна да ги уважавам.
За да изкрещя, да изръмжа заплашително към себе си и да изтръгна танца от тъмния ъгъл, в който сам се е оковал. Да го укоря. Да го засрамя от бягството му. Да го изкарам отново сред вдъхновението на среднощния си дансинг.
За да се хвана за ръка и да се поведа. Да намеря сърцето си и да го помоля да прости. Без условности и без излишни размишления. Да прости. На мен. Да сваля от себе си всичко, което ми пречи да летя. Да изхвърля този товар с неоснована благодарност.
За да призная пред себе си, че не мога да бъда нито добра, нито лоша... и никак близо до съвършенството. Но за сметка на това - много далеч от графитената скука. Да си благодаря за това. Да оценя крайностите и твърде многото цветове в мен. Да ги видя като благословия, а не като проклятие.
Разрових се из себе си. Дълбоко. Настървено. Болезнено. С ентусиазъм на касапин.
Разрових се из себе си. С безпокойство започнах. Със свободата на птица завърших.
Автор: Соня Божкова / Източник: Щъкащо