Романтиката е ненатрапчива в своята красота
Гледам към небето винаги, когато търся своето романтично спасение от реалността. Тогава от душата ми остава синя приказка, преобръща се в прииждащите облаци и потъва в нескончаемата шир на слънчевия кръгозор.
Животът ни се е превърнал в безкрайно упражнение по поставяне на усложнени задачи и вземането на креативни и целесъобразни решения. Човешкото съзнание се е пренаситило от ръзсъдливост, пренаселило от спомени и пренатоварило от представи. Верижни поредици от очаквания, планове, свръхусилия и неудовлетвореност главоломно сриват мечтателността ни.
Битието е превзело усещането ни за живот. Рамкирани в социалните си роли, ние се отъждествяваме с предпоставените ни нагласи и пътища за личностно израстване. Овеществени в материалния си статус, ние се окачествяваме като приспособими чрез притежанието на всяко ново устройство.
Принадлежни на една идея, било тя религиозна, политическа или културна, ние се осмисляме трайно, еднозначно и неизменчиво. Загубили романтиката в света ние отнемаме далечините пред погледите си и дълбините пред възприятията си.
Понякога да виждаш сантименталния израз в наглед обикновеното те прави романтичен. Понякога да си създаваш немислими асоциации между спомени, усещания и настоящи събития те прави романтичен. Понякога да прекосяваш съзнанието си надлъж и шир в търсенето на нечие забравено присъствие те прави романтичен.
Всъщност романтиката е ненатрапчива в своята красота. Не са ѝ необходими грандиозни подвизи или изключителни изяви. Откриваш я в незабележимото, невидимото и наглед несъщественото, но истински съществуващо.
Именно романтиката съществува въпреки изгубената нежност, наложеното щастие и избраната самота на реалността. Тя не само присъства на фона на отсъстваща живителна сила. Тя притежава живота около себе си и одухотворява света, дръзнал да приеме пределите ѝ. Романтиката не е нито свидетелстване, нито изразяване, а светоусещане. Затова тя винаги е далечна на действителността и твори в душевността на открилия се за нея.
