Щастливите хора. Познавате ли ги?
Щастливите хора. Те си приличат. Всеки един от тях е уникален, но си прилича с другите. Те са безкрайно щедри, обичат да раздават от себе си. Кой каквото има.
Един – усмивки, друг – надежда, а трети ходи сутрин да занесе топла баничка на деца, които просят пред супермаркетите. Приличат си и по друго. Приличат си, защото са благодарни.
Един – за колата, която кара, но нищо, че е на над 2 десетилетия, друг за топлото палто, което има. И нищо, че му е единственото и не може да е "в крак" с новите модни тенденции.
Но му е уютно навън в студен зимен ден, докато чака на спирката да дойде рейса. Уютно му е заради това палто, което го топли в студа.
Трети е щастлив, че има малък спретнат апартамент с нисък наем, в който си прави топъл чай от мента с две лъжици мед. И нищо, че се намира накрая на града.
Щастлив е и за меда, който си купи по пътя към планински курорт от един усмихнат пчелар, карайки колата си на 3 десетилетия и, спирайки на всеки баир, защото загряваше и гаснеше двигателят.
Ето по това си приличат щастливите хора, въпреки че всеки един от тях е уникален. Те обичат живота и непрекъснато са благодарни за него, за Слънцето, за Луната, за срещите, за усмивките.
Ето я и причината те да са щастливи. Те не искат нищо повече от това, което имат, а получават много, защото това, което имат им е достатъчно, но животът ги дарява с блага. Тяхната цел не е да трупат, а да дават.
Ако ти си припознал себе си в текста, аз също ще те позная, когато се видим, защото ние си приличаме, въпреки че всеки един от нас е уникален сам по себе си и много специален. И, знаеш ли, въпреки че ние не се познаваме, когато се видим ще се разпознаем.
До нови срещи, щастливецо!
Още от Цветина Димитрова може да прочетете на сайта й
