Уморих се...
От HighViewArt
Виждаш сълзите в очите ми...
Гледаш ме с очакване...
Питаш ме какво ми е..., без думи..., за пореден път...
Честно казано се уморих...
Уморих се да намирам хората и да ги губя...
Да свиквам с тях... И след това да виждам как си тръгват...
Уморих се да се доверявам... и да се разочаровам.
Уморих се да говоря истини, когато никой не ги чува.
Обърках се... кога трябва да говоря и кога е по-добре да замълча.
Уморих се да изхвърлям от сърцето си остатъците от моята глупава, искрена любов...
Уморих се да слушам гласа си... от силно крещящ в истерия до безпомощно хлипащ в дълбините на възглавницата...
Уморих се да бърша сълзите си от пода...
Уморих се да обиждам близките си, само защото ме обичат и са винаги до мен...
Уморих се да се храня с напразни надежди...
Уморих се да започвам за пореден път всичко отначало...
Уморих се да чувам "всичко ще е наред", когато виждам как животът си отива...
Уморих се да разказвам "как я карам", когато знам, че душата ми умира...
Уморих се да се старая, без някой да го оценява...
Да се прибирам вкъщи, да чакам съобщение, да се вкопчвам в надеждата, че той ще е на линия, че ще ми пише, в надеждата, че ще му липсвам...
Уморих се от човешката потребност да съм обичана и да обичам, и да я споделям не с теб, а с други.
Уморих се от студа в сърцето и от студеното време...
Уморих се от голите дървета, които виждам през прозореца...
Просто искам да живея...
Да обичам....
Да се смея...
Уморих се...
Източник: cluber.com.ua / gnezdoto.net
