Уморих се...

Виждаш сълзите в очите ми...

Гледаш ме с очакване...

Питаш ме какво ми е..., без думи..., за пореден път...

Честно казано се уморих...

Уморих се да намирам хората и да ги губя...

Да свиквам с тях... И след това да виждам как си тръгват...

Уморих се да се доверявам... и да се разочаровам.

Уморих се да говоря истини, когато никой не ги чува.

Обърках се... кога трябва да говоря и кога е по-добре да замълча.

Уморих се да изхвърлям от сърцето си остатъците от моята глупава, искрена любов...

Уморих се да слушам гласа си... от силно крещящ в истерия до безпомощно хлипащ в дълбините на възглавницата...

Уморих се да бърша сълзите си от пода...

Уморих се да обиждам близките си, само защото ме обичат и са винаги до мен...

Уморих се да се храня с напразни надежди...

Уморих се да започвам за пореден път всичко отначало...

Уморих се да чувам "всичко ще е наред", когато виждам как животът си отива...

Уморих се да разказвам "как я карам", когато знам, че душата ми умира...

Уморих се да се старая, без някой да го оценява...

Да се прибирам вкъщи, да чакам съобщение, да се вкопчвам в надеждата, че той ще е на линия, че ще ми пише, в надеждата, че ще му липсвам...

Уморих се от човешката потребност да съм обичана и да обичам, и да я споделям не с теб, а с други.

Уморих се от студа в сърцето и от студеното време...

Уморих се от голите дървета, които виждам през прозореца...

Просто искам да живея...

Да обичам....

Да се смея...

Уморих се...

Източник: cluber.com.ua / gnezdoto.net