В прегръдките на своята сладка съдба...
![В прегръдките на своята сладка съдба...](/system/editor_pictures/116005/original_open-uri20211024-23960-zkprw1.jpg)
Дъждът навън вали и не спира,
а нощта една единствена мисъл раздира.
Копнеж по неземна, мечтана любов
седи и вълнува се само от зов.
Зов сред полета от мрачна тъга,
с приятел единствен - неизживяна мечта.
Полъх от шепот едничък в нощта,
със сила раздира таз мрачна тъга.
Полъх, роден от неизживяна мечта,
преследва ме бавно и с болка в нощта.
Чакам в забрава с надежда деня,
в който ще бъде до мен самата тя,
моята нежна ранима душа
в прегръдките на своята сладка съдба.