За Ангелите с благодарност
От Зоя Хубчева
Пиша това с благодарност на ангелите...
Тези – невидимите, за които всеки един от нас се надява да има поне един. Той да е там и да го закриля, да го напътства, да му дава онази капчица сила, която не достига, да му бъде рамото, на което така отчаяно иска да се отпусне и да знае, че е винаги там.
Да, ние винаги се обръщаме към нашите невидими пазители в моментите, в които се чувстваме сами или тези, в които сме на върха на щастието или сме постигнали така мечтаните успехи.
Но има едни други ангели... Те не са обвити в мистерия, а напротив - те са близо до нас през целия ни живот. Можем да ги наречем с "простите" имена от ежедневието – мама, татко, брат, сестра, роднини, приятели...
Те са неотлъчно до нас и ни напътстват, подкрепят, закрилят. С възпитанието, което са ни дали, с разговор, съвет, присъствие или личен пример вършат своите чудеса.
Вероятно много от вас в този момент могат да се сетят за не малко примери, в които нашите видими ангели са били до нас и са допринесли за щастието в нашия живот, за нашата безопасност, за нашия късмет.
Замислих се как майка ми в преломен момент от живота ми ме насочи към професия, с която в последствие обиколих света, която пък ме доведе до друга такава, с която сбъдвам други свои мечти.
Баща ми – най-деликатният човек, когото познавам, винаги с един спокоен неангажиращ разговор ми е помагал да намеря сама правилната посока и изхода от дадена ситуация. С обучението, възпитанието и подкрепата, която са ми дали, съм това, което съм, а аз съм един щастлив човек с моите ангели и не бих ги заменила за други.
В навечерието на тези светли празници, нека благодарим на ангелите ни за тяхната безусловна любов и подкрепа. И никога да не забравяме, че ние също сме нечий ангел!
