За майка ми паля отделна свещичка

"За майка ми паля отделна свещичка. 

Специална е, въпреки че не я помня. Наистина е странно. Когато отивам в града, където е тя, също отивам първо при нея.

Може да пропусна другите, но нея – не. Не ме боли от липсата ѝ, не и по начина, по който губиш някого, когото познаваш и обичаш. Чувството  е друго. Предполагам, че е като да си се родил сляп, живееш с описанието за върхове на планини, за слънце, за небе, представяш си ги, но никога не ги виждаш. И близо, и далече. Нещо липсва.

Вместо парченце от пъзел има дупка. Загубата е дупката, която не може да се запълни. Пробитото е  отвътре, в горната част на тялото. Да се чудиш дали е при  сърцето или при корема. По-скоро е там, където е била пъпната връв. Там е дупката. Когато чуя ''мама я няма" от възрастен, знам, че точно тази дупка се е появила. Аз я нося от дете."

От "Животът на свещ разстояние", Бела Велчева