Запътени към Сърцето на Богинята-Майка
От Лияна Фероли
Истинската свобода не е произвол, а резултат от последвания душевен порив и сърдечен трепет.
А истинската духовна автономия не се различава от необходимостта да бъдеш в синхрон със законите на Целостта.
От 80-те години на миналия век започна нашето духовно новолуние. Подобно е на земното новолуние, през което старата луна "умира", а новата още не се е родила. Но това не е краят, а само началото на Петия свят, на Петото слънце, което изгря на 21.12. 2012 г.
През този "тъмен период" на "новолуние", продължаващ до 2020 г., протичат много важни процеси на преминаване на Слънцето и Земята през тъмния процеп-отвор на Галактическия център, наричан още Сърцето на Богинята-Майка. А именно чрез женското начало в нас, чието време е сега, можем да достигнем единното поле на Царството небесно.
Именно мракът на у-тробата (у тръбата) е входът, порталът към Единното Христово съзнание. Затова в древността така много са почитани светилищата-утроби и те тъкмо сега придобиват отново голяма значимост и се откриват все повече нови такива.
Сега, в зората на новата епоха, с управляващ елемент етер, смятан за петия елемент, който синтезира останалите четири /земя, въздух, огън и вода/, имаме рядката възможност отново да възстановим връзката си с тази мрежа на обединението, наричана още Енергийна Христова решетка.
Неслучайно, и тя, като нашата душа, има структурата на дванадесетстранния додекаедър, който също се символизира от елемента етер. Питагорейците вярвали, че чрез постоянното движение и взаимодействие на различните за 5-те елемента геометрични форми (Платонови тела), е станало образуването на галактиките и веселените, както и на живота.
Минавайки и изравнявайки се с Тъмния процеп-портал (Черна пътека) на Млечния път, Слънцето ни предоставя уникалната възможност да изминем метафорично целия този път и да изживеем целия си потенциал, който сме събирали 26 000 години.
Но това пътуване на духовната трансформация, извършвано от магове и шамани от край време, е само достъп до многоизмерните селения на нашето универсално съзнание, но благодарение на колективното съзнание, а не на досегашните ни илюзорни представи за реалност. И то най-вече по пътя на хармоничните ни чувства възторг, радост, въодушевление и единение с Първичната реалност.
Сега в края на Четвъртия свят, с намаляването на нашата светлина, се чувстваме привлечени от утробния мрак на Майката, синоним на огнения казан на квантовото пространство, на океана от безкрайни възможности. Като в топлата прегръдка на тъмнината преди новолуние. Затова и слънчевите затъмнения винаги стават във фазите на новолуние.
Но пък единствено в този ласкав мрак, подтикващ към обединение, може да се отпие от напитката на безсмъртието амрита. Можем да чуем общия език на душите си, както и мислите и чувствата си чрез чистотата на сърцата си. И така да си спомним, че у нас е въплътена Същността на Вечността.
И чрез единството ни с нашия Творец сме призвани да извършим Великото дело, което интегрира в едно всичките ни творения от изминалия досега 26 000-годишен прецесионен цикъл.
Да преминаваме през този цикъл на разграждане не е страшно или поне страхът е само в нашите собствени умове. А пък и няма друг път, който да ни води до вечния Първоизточник на цялото съзидание, до квантовия вакуум (Айн-Соф), в който могат да се проявяват всички състояния с еднаква вероятност. Затова в него сякаш цари Съвършен Покой, според Кабала, и там Силата е напълно статична. Нещо като да си в окото на бурята.
До това място-източник (Галактичиски цантър) на целия живот, към който пътуват сега Слънцето и Земята, са стигали чрез астрални пътешествия хилядолетия наред чрез потоците и проекциите на съзнанието много ясновидци, пророци, йоги, шамани. Наричали са го с различни имена – Небеса, Нищото, Поле на нулевата точка, Празнота, фазово пространство, което се състои от вибриращите полета на вероятностите.
В това нелокално поле на Богинята-Майка, на квантите, е достъпно както миналото, така и бъдещето, защото в него няма материя, а само чисто съзнание. Но щом като неговата вълна бъде подложена на наблюдение, тя се разпада, материализира се в частици реалност.
Това са просто различни гледни точки към една холографска реалност, която не е независеща от нас, а е това, което правим ние. И се материализира само чрез промяна на фокуса на възприятие или ъгъла на наблюдение. Така че ние случваме нещата, а не те нас.
И сега настъпва времето да то докажем. Защото сега нашето човешко аз преминава на по-високо ниво и се събужда за духовната независимост на Душата, която е главният атрибут на нашия нов Аз. И то най-вече с помощта на нашата духовна независимост, т.е. свободата от илюзиите, тези които ни представят такива, каквито не сме.
Но правилният избор е просто да се оставиш да те избере Истината и Доброто, както и да различиш другата страна чрез изпитванията на сърцето. Да можеш да откриеш в себе си добрата страна и да я слееш със своята деятелност. Кабала нарича този процес Глагола "съм", обърнат към себе си. Това е сливането на физическия и енергетичния аспект на нашия Аз.
Метафората на Джо Витале за този процес е прекрасна: "Когато Вселената набере номера ви, отговорете", казва той. И още: "Оставете се на идващото чрез вас събуждане, което ви отвежда отвъд егото. Вие сте Божественото, дошло тук, за да преживее какво е да е човек".
И част от Неговия план е също и да сме забравили това. Но сега чрез еволюционния натиск и повишаване на вибрационната честота, ще се наложи да си го спомним. И да се слеем с Божествената си основа в центъра на нашата душа.
Дори и преди много време да сме стигнали до Сърцето на Майката, където това се е постигало с голяма лекота. Но това е ставало, както и сега пак ще се случи, само ако преди него сме предприемали физическо и аурично пречистване, което е тясно свързано с етиката, естетиката, морала.
Когато няма такова изчистване, обаче, този процес се задейства чрез жертвата, чрез събуждащите ни сили на умствените ни нагласи за жертви, които се материализират чрез бедствия, земетръси, пожари, наводнения. А когато осъзнаем, че ние сме ги предизвикали с цел изчистване и не се гневим срещу тях, ги приемаме като нещо закономерно, защото отричането им ни отвежда там, където не искаме да бъдем.
Така че правилният избор е волята ни да приемем Божественото намерение и да го предадем на другите. Как да стане това ни подсказват символите на Майката, на Богородица - Н,М,Р – т.е. чрез интуицията приемаш отгоре (през портала Н), после разрастващ приетото като преливащ извор /М/ и после го завърташ надясно да го предадеш на другите (Р).
Така че истинската свобода не е произвол, а резултат от последвания душевен порив и трепет, от сърдечните желания, които ни поощряват да следваме онова, което ни вълнува и ни помага да израстваме. Но този избор могат да направят само чистите хора, които са в единство със себе си.
Един мъдрец беше казал, че при Бога и Природата свободата не се различава от необходимостта. Затова истинската духовна автономия не се различава от необходимостта да бъдеш в синхрон със законите на Целостта.Затова и духовната независимост се основава на Единството, Единението, от това което се задвижва от сърдечните импулси и тласъци.
И макар че сега повечето хора се държат за робството, отколкото то ги държи, това ще се промени. Да си независим, означава да си свободен от робството на мизантропната вярност към някои житейски догми, които са водили винаги до абсолютна стагнация. Особено тези, които са били продиктувани от егоистични и материалистични интереси.
Но, както ни напомня Петър Дънов, свободният човек ще бъде само онзи, който върши добро, докато подчиняващият се на човешката воля ще си остане роб. Затова пък става свободен в момента, в който си каже, че не може да се подчинява на воля, която противоречи на Божията. Сега моментът е особено назрял за този най-добър избор.
