Жената, която обичам - Валери Станков
От HighViewArt
ЖЕНАТА, КОЯТО ОБИЧАМ
Към теб навярно Господ Бог ме води
и нощем ме превръща в сомнамбул.
Прекрасна си – в ефирното си боди! –
и в роклята с презрамки – нежен тюл.
Косиците ти! – стегнати със шнола,
под мен дъхтят на пролетни треви.
Изчезвам в тях с брадата си набола
и тихичко си казвам: – C'est la Vie! –
и – мравчица! – по топлите ти хълми
потъвам в светли утринни роси,
и Бог с Любов душицата ми пълни! –
дано да слезе? – и да ме спаси.
С една милунка моя мрак разкърти.
С теб Времето дори забавя ход.
Жена, с която аз ще съм безсмъртен
дори и там – в отвъдния Живот!
Автор: Валери Станков
