Женска розова философия
Женска розова философия
Аз така ги разбирам нещата,
срещу сивия ден да се плезя.
Щом поискам, минавам нататък
и живея да пиша поезия.
Ти така ли оплиташ конците,
че да търсиш ножове назаем?
Много моля да ни извините,
луди, луди, това се знае.
И това е всеобщо известно.
И това е общовалиден факт
Ти си моята първа песен,
мисля да те изпея пак.
Аз така ги разбирам нещата,
женска розова философия.
Щом поискам, минавам нататък.
Ще ме видиш в съседната строфа.
Всъщност
Ти си прав, че е правилно.
Нищо нередно тук няма.
Случва се обич и две - три ранички.
Всъщност, тук липсва драмата.
Какво като ми пренареждаш
рафтовете със документи?
Ти си рядък вид (почти на изчезване).
Тази обич не беше моментна.
Всъщност, чаках те да отминеш.
Всъщност, аз да ти мина исках.
Ти си прав, за любов до синьо
по - добре да не пиша.
