Цветно ⁸¹⁵²

Силният снеговалеж в Япония амбицира местните жители да направят оригинални и забвани скулптури. Някои от тях са във формата на любими анимационни герои, докато други са плод на въображението на техните създатели.

Днес ще си говорим за едно мое много любимо занимание, а именно - тичането. Хората, които ме познават добре, знаят, че това е любимото нещо, с което си запълвам времето, особено през лятото. А паркът накрай града е любимото ми място да го правя. Така че ако в 7 - 8 ч. сутринта не съм в леглото си, то най-вероятно ще ме откриете там.

Един от 100-те най-креативни хайку автори в Европа - така най-кратко може да представим Владислав Христов, чийто художествени текстове са публикувани в десетки международни издания за литература и са преведени на 16 езика.

Досега не съм имала здравословни проблеми. Аз съм 69-годишна жена, в последната стая в края на коридора преди педиатричното отделение в началото на болницата. През последните няколко часа гледах десетки болни от рак пациенти да бъдат пренасяни на инвалидни колички и болнични легла. Никой от тези пациенти не би могъл да бъде и с ден по-голям от 17-годишен.”

Скоро задавали ли сте си въпроса какво искате? За себе си. За да се чувствате добре. За да сте щастливи.

Може би сте чували, че най-лесният начин да отслабнеш е да отскочиш до екватора. Край "Средата на света", както наричат известния паметник на Екватора в Кито, столицата на Еквадор, стават интересни неща.

Ей тука горе, точно върху облегалката на дивана като се покатерило моето вдъхновение. Стои до главата ми и нещо си играе. Само. То не е като други вдъхновения да си има другарче. Самичко си му е най-добре.

Истински артист - така най-кратко може да представим Рене Карабаш (Ирена Иванова), която е поет, писател, преводач, режисьор, актриса... Или както тя самата се представя "Заставам права. Езикът ми високо е люлян от вятъра."

Една вечер бях много ядосана и се чудих какво да направя, за да се успокоя. Запалих ароматизирана свещ, хванах я с двете си ръце и се вгледах в пламъка. Докато той гореше, восъкът надолу се разтапяше. Представих си как пламъкът – това съм аз, а разтапящата се свещ е животът ми.

Често казваме "Не те обичам", когато сме луди от любов. Често казваме "Мразя", само за да си повярваме сами. Често казваме "Сбогом", надявайки се да видим този човек отново.

Видях го за пръв път през лятото. Разхождаше се бавно в градинката до детската площадка. Правеше малки крачки с уморените си крака. Подпираше се на бастуна, без който едва ли би успял да излезе от вкъщи. Беше слабичък старец, на около осемдесет години. Никога преди това не го бях виждал в квартала.

Съвети за безпроблемно прекарване на времето в снега и студа (II част)