Цветно ⁸¹⁵²

Прибира се мъж внезапно от командировка. Влиза в апартамента и започва обстоятелствена проверка - в гардероба, под леглото, в килера, на терасата... Не намира никого. Обръща се ехидно към жена си: Одъртяваш, а?

- Аз живях ли те? - попита човекът. - Ти, разбра ли ме? - попита животът. - Как да знам това? - учуди се човекът. - Просто е! Обича ли шумно? Страда ли тихо? Смя ли се гръмко? Плака ли тайно? Помага ли, без да те молят? Помагаха ли ти, без да ги молиш? Обича ли, без да те молят? Обичаха ли те, без да ги молиш? Страда ли, без да го заслужаваш? Нараняваше ли, без да го заслужават? Усмихваше ли се на завистта? Или тя ти се надсмиваше? Ухапа ли омразата или тя ухапа теб...? - попита животът.

Затвори очи, поеми си бавно дъх и кажи: Имам нужда от теб... Отвори очи, вгледай се в очите срещу теб, потъни в тях и си кажи: Аз съм щастливка, аз съм много, много щастлива и много богата... Имам нужда от теб - толкова е хубаво да чуеш тези думи, толкова е хубаво да усетиш едно рамо до твоето, на което да опреш глава и в трудни, и в щастливи мигове, едно рамо, на което да пророниш сълза, а то да ти даде сили да я изтриеш, да погледнеш напред и да продължиш... едно рамо, от което да погледнеш света с най-щастливата си усмивка и той да ти отвърне със същото...

Съвършенството е съвременната болест на много нации. Покриваме лицата си с тонове макиаж. Редовно се помпаме с ботокс и се изтезаваме с глад, за да стигнем „идеалните размери“. Опитваме се да поправим нещо, което въобще не се нуждае от корекция. А в същото време това, което трябва да е във фокуса на вниманието ни, остава на заден план. Това е нашата душа. Душата, която има нужда от грижа и много работа. Дойде време да се заемем с това.

Винаги съм вярвала, че мярата е едно от най-важните качества и ако човек не я притежава, то е длъжен да я възпита у себе си. Вярно е, че понякога ни е доста трудно да преценим коя граница къде да поставим. Коя бариера да премахнем и кого да допуснем до себе си. 

Въпреки че мозъкът е този, който съобщава за болката в организма, той самият не изпитва такава. Ето защо е възможно да се провеждат мозъчни операции без болка и дискомфорт. Ех, да можеше и останалите органи да работят на този принцип… 

Като една уважаваща себе си жена, винаги съм се стремяла да бъда силна, да правя всичко, както трябва и най-вече да не си позволявам да се отдавам на слабостите си, защото смятах, че те ме дърпат назад.

Доста често сочим хората с пръст. Казваме им какво да правят. Съдим ги. Ритаме ги душевно. И си мислим, че знаем кое е правилно за тях. Но всъщност, ако знаем какво стои зад един човек. Зад образа на успял, можещ, каращ хубава кола....

Замени шофирането с каране на колело. Ще се отрази страхотно на тялото ти, а свежият въздух ще ти помогне да се събудиш.

Някои казват - търси добродетелни хора и се стреми да намериш такава среда. Аз казвам - не се занимавай с глупости, ти си точно там, където ти е мястото, даже и да не го осъзнаваш. Ако искаш да смениш средата, промени себе си, хората сами ще дойдат, средата сама ще те намери. В противен случай, дори и да попаднеш в нова среда, няма да се задържиш дълго... 

Домът му беше приличен, даже хубав, разположен кокетно в северозападната част на двора. Стените бяха боядисани в пепеляво розово, а белите каси на прозорците правеха фасадата още по-свежа. Асмата махаше към небето с ведро зелени филизи, а розите докосваха цветовете си, разлюлени от лекия юнски вятър.

Животът е сложно нещо. Не изисквайте от него да бъде лесна математическа задача – невъзможно е. Скучно е! Досетете се за трудните и лесни уроци в училище. Да, лесните задачи са готини. Лесно се решават и не ти създават главоболие. Бързо намираме решението, но какво е удовлетворението? А сега се досети за онези сложни изчисления, които просто нямат край. Едни такива трудни и адски много ни изнервят. Трудно намираме отговор, но удовлетворението е по-голямо. Хубаво ни става като разберем, че сме успели да решим проклетата задача.