Цветно ⁸¹⁵²

Хората са като книгите. Едни са дълбоки, проникновени и те учат на нещо, други са простички, но откровени, трети са загадъчни. Но никога не са еднакви, дори да си приличат. Именно това многообразие прави взаимоотношенията ни едновременно сложни и интересни.

Има хора, толкова нужни! Хора, които оставят ярки следи в ежедневието ни. Хора, с които мълчанието е приятно, а обичта осезаема. Хора, които с времето свиват дом в сърцата ни и засяват цветя в душите ни. Хора, които ни стават толкова близки, че отсъствието им боли.

Те казваха: Ти си полудял заради Онази, която обичаш. Аз аз казах: Само лудите познават вкуса на живота.

1. Какъв си, когато обичаш? 2. Какво правиш, когато те е страх? 3. Кое чувство предпочиташ да не изпитваш? 4. Какво те радва? 5. Усещаш ли от какво имаш нужда? 6. Умееш ли да си го поискаш?

Колко е хубаво, че сме добри и разбрани хора, които се отнасят внимателно с околните и избягват разрушителните конфликти! Колко възпитани, приятни и достойни за уважение сме, щом откликваме на нуждите им и винаги се грижим за тях. И колко... колко ни се иска да им теглим една, за да ни оставят на мира!

Британски учени са установили, че колкото си по-прост, толкова си по-амбициозен. Та-та-та-дааааам! Ок, де… Може и все още да не са, но не е и нужно. Вижда се.

Силните отрицателни емоции като: гняв, възмущение, яд, отчаяние, раздразнение, ненавист могат да опорочат способностите ни да възприемем реалността вярно. Крайни състояния като омраза, ярост, безсилие пречат да мислим ясно.

В понеделник до 11.13 ч. Луната продължава да седи на своя трон в Рак, след което се придвижва в огнения неподвижен Лъв. Това означава, че който има да довършва някакви семейни дела, най-добре е да го направи днес до обяд.

Да отлагаш е просто глупаво. Утре пак ще трябва да решиш, така че защо да не го направиш днес? Нима мислиш, че утре ще си по-мъдър? Нима мислиш, че утре ще си по-жизнен, по-млад, и по-свеж от днес? Не, утре ще бъдеш по-стар, а смелостта ти ще бъде по-малка. Утре ще си по-опитен и хитростта ти ще стане по-голяма. 

Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Настигнали красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна.

Особнячка, някаква такава… меко казано странна. Видиш ли я – няма и да разбереш какво се крие зад невинността. Една мъничка, ненатрапчива, не от онези, дето ще се обърнеш след тях. Ще си кажеш "Ей го на, добро момиче".

Ако вярваш в съдбоносните мигове, този текст изобщо няма да ти хареса. Предупредих още в началото, стига да не почувстваш усмивката си, докато четеш следващите редове.