Бояна Авджиева: Целта на ''Всички момичета" е да даде глас на поколение, което рядко вижда себе си отразено честно на екран
От Нели Славова
Актрисата Бояна Авджиева е завършила НАТФИЗ в София и Lee Strasberg Theatre & Film Institute в Лос Анджелис. Имала е възможността да учи кино и актьорско майсторство в сърцето на независимата индустрия в Холивуд, а преподавателите ѝ в Института я насърчавали към разсъждаване за актьорската кариера комплексно, особено по време на големите стачки в Холивуд през 2023 година.
''Казваха ни, че сами ще трябва да си създаваме работа. Това ме мотивира да се запиша и на курсовете по писане на сценарий и кинопродукция. Оказа се, че пиша добре. Написах няколко сценария за късометражни филми в клас, единият беше избран от преподавателите да бъде заснет в края на семестъра. Междувременно, започнах да пиша един сценарий на български, просто ей така – за себе си, на дивана на приятеля ми в Западен Холивуд. Не знаех до къде ще го докарам, но знаех за какво трябва да бъде. Прибрах се в България и проектът тръгна със собствена инерция и като снежна топка се превърна в това, което сега е ''Всички момичета".
Какъв проект е ''Всички момичета"?
''Всички момичета" е игрален пълнометражен филм, независима българска продукция и coming-of-age драма с ясно социално и културно измерение. Проектът се развива извън традиционните модели на българското кино и търси диалог с младото поколение.
''Преподавателите в Ел Ей ми казаха да пиша за вкъщи и за това, което е оставило дълбока следа в мен като дете.''
Първото нещо, което изскочи в съзнанието ми беше трагедията в дискотека ''Индиго", където през 2001 г. загинаха седем деца и още десетки са останали с тази доживотна травма. Нямам представа защо. Бях на шест години, когато тя се случи. Но помня колко дълбоко ме проряза чувството на гняв и несправедливост тогава. Много силно ме удари и това, че те са искали да отидат там просто, за да се забавляват. За мен това е един случай от многото примери за това как цената за безхаберието и корупцията се плаща от младите с тяхното бъдеще.
Това беше отправната точка, от която започнах. Знаех, че няма как да напиша документален разказ, затова се съсредоточих в това да си спомня за детството ми, с какви хора израснах и какво се случи с бъдещето ни. Избрах нашата история да се развива през 2007-ма г. – годината, в която влязохме в Европейския съюз и имахме една надежда за по-добро бъдеще. Филмът е художествен, но държа да го обвържа със социална кауза – да напомни на хората за случая в ''Индиго", защото през декември 2026 г. стават 25 години оттогава.
Правим филма независимо, тъй като не успях да намеря ко-продуцент, на когото да го продам. На този етап го финансирам сама, без подкрепа от институции и спонсорства. Снимаме филма още от лятото на 2024 г., с големи почивки между снимките, но не се отказваме. Заснели сме половината и именно заради това реших, че е време да го обявим официално. Надявам се това да привлече партньорства, от които все още имаме нужда, но отворихме и дарителска страница, в която вече сме събрали около 5 % от сумата, която ни е нужна, за да довършим филма (15 000 евро). Изключително сме благодарни на всички ангели, които до този момент решиха да се включат в нашата кауза. Остава ни още малко от този път и имаме нужда от тази подкрепа.
Каква история проследява филмът?
Историята следва група приятели на възраст 19 - 25 години от квартала, които са изправени пред големия въпрос какъв избор да направят за своето бъдеще в една България, която е на прага на Европейския съюз.
В сърцевината си историята се върти около Александра и Никол – две приятелки от детство, чието приятелство е пред разрив, заради фундаментални разлики в техните ценности, характери и възможности. Александра ще заминава да учи в чужбина и цялата група планира да отпразнува последната ѝ вечер в България в любимия им нощен клуб.
Филмът разглежда тежки теми за загуба, предателство, зависимост от наркотици и травма, но е честен и откровен разказ за едно поколение, което рядко е представяно в българското кино. В него има и много автентично за епохата чувство за хумор и препратки към поп културата от онова време.
И преди всичко е разказ за всички момичета (и техните момчета), с които израснах. Всеки се припознава в поне една от героините.
Кой участва в проекта?
Събрали сме се предимно млади хора от българското кино и театър.
В главните роли играем Владинелла Кацарска и аз, а останалите приятели от компанията са изиграни от Боряна Маноилова, Екатерина Лазаревска, Христина Джурова, Волена Апостолова, Ели Колева, Мартин Петков, Антъни Пенев, Денислав Маринчев, Румен Троев и още няколко имена, които ще обявим по-нататък. Публиката познава повечето от тях от хитови сериали и предавания на БНТ, bTV и НОВА ТВ, както и от редица представления на столични и провинциални театри. Всички са прекрасни актьори и работят много и отдадено.
Девина Василева и Елица Бинева са асистент-режисьори, които ми помагат с работата, тъй като аз съм и режисьор на филма.
Веселин Менкаджиев е оператор, Коста Каракашян и Владинелла Кацарска са асоциирани продуценти.
Арт дизайна на промоционалните материали към филма се прави от актрисата и художник Цветелина Атанасова.
Музиката към филма правим композиторът Буно и аз.
Каква е целта на ''Всички момичета" и защо избра точно тази история?
Целта на ''Всички момичета" е да даде глас на поколение, което рядко вижда себе си отразено честно на екран. Историята е вдъхновена от реални събития и лични преживявания и засяга актуални и универсални теми.
Но бих искала да бъде и културно събитие – чрез него искаме да осведомим по-младата публика, която не е чувала за случая в ''Индиго" и да дадем възможност на хората да си спомнят за него. Подобни трагедии продължават да се случват до днес (Румъния, Македония, Швейцария), но се случи и при нас преди 25 години и ми се ще да не го забравяме. Има един паметник до стадион Васил Левски, който мнозина в днешни дни подминават и не знаят за какво е.
Този паметник се казва ''Дървото на живота" и е издигнат в памет на загиналите в ''Индиго" деца, дело на скулптора Ставри Калинов. В оригиналния си вид е имал позлатени листа, символизиращи надеждата за нов живот и по-светло бъдеще, дори след тази трагедия. Но тези листа са били откраднати на два пъти. Към днешна дата паметникът е без листа. Бих искала да успеем да завършим нашия филм и чрез средства от неговото разпространение да реставрираме паметника по случай 25-годишнината тази година. Това е основната цел на проекта ни – да върне малко надежда.
Как хората могат да подкрепят проекта ви?
Открито търсим партньорства и спонсорства с институции, организации и компании, които се припознават в нашата кауза и тема. Нека да се свържат с нас чрез официалните страници на филма във Фейсбук и Инстаграм, докато ние продължаваме да търсим контакт с тях. Нека подпомагането на българската култура да бъде двупосочна улица.
Фейсбук: @Всички Момичета
Инстаграм: @vsichki.momicheta
Отворили сме и дарителска страница в платформата ''Павел Андреев", където можете да ни подкрепите ТУК. Всеки дарител, който не желае да остане анонимен, ще получи специално споменаване и благодарности в надписите на филма.
Имаме и официален първи промо клип, в който може да видите част от материала.
Искрено се надявам, че хората ще оценят нашия филм. Стремим се да завършим снимките до края на месец април и да имаме национална премиера в края на 2026 година.
