Новата потапяща изложба на Cartier подчертава звуците на изчезнали животни
От HighViewArt
Шоуто в музея Пийбоди Есекс в Салем, Масачузетс, използва аудио от еколога на звуковия пейзаж Бърнард Краузе.
Макар и най-известна със своите елегантни галерии за съвременно изкуство в Монпарнас, Париж, Fondation Cartier pour l'Art Contemporain току-що подкрепи дебюта на една от своите поръчки отвъд Атлантика в музея Пийбоди Есекс в Салем, Масачузетс (след престой в Милано, Лондон, Шанхай и Париж). Инсталацията, The Great Animal Orchestra, е завладяващо сътрудничество, което съчетава обширния аудиоархив на еколога на звуковия пейзаж Бърни Краузе с визуализация от технологичните майстори на United Visual Artists. Това е подходящо партньорство – самата Cartier отдавна поддържа тясна връзка с природния свят, предлагайки бижута украсени със скъпоценни камъни пантери, птици, крокодили и разнообразна флора.
В продължение на близо 50 години Краузе се подвизава в пустините по света, за да документира „биофонията", звуците на животните в тяхната естествена среда, призивите на няколко вида, които се наслояват един върху друг и в някои случаи отговарят един на друг – оркестър от звуци. Използвайки тези звукови файлове, UVA създаде компютърна програма, която превръща записите на Краузе в ярки неонови визуализации, които се изписват на екран с голям формат като музикални ноти, написани в реално време. Докато всеки от нас би стъпил в делтата на река Аляска и би чул хаос от животински шумове, тази инсталация ни подтиква да видим как тези шумове се съчетават и да ги видим не като мимолетна ефимера, а като естествен постоянен запис. Резултатът е омагьосващ.
Това обаче не е случай на изкуство заради изкуството. В 37-минутния филм Бърни Краузе, "Животът с оркестъра за велики животни", който придружава изложбата (и се прожектира няколко пъти на ден в музея), Краузе твърди, че шокиращите 50 % от архива му идват от местообитания, които не вече не съществуват. Следователно работата има за цел да вдъхнови посетителите да защитят тези животни, които остават.
„Там, където преди имаше гъмжаща гора, днес звуците на естествения свят са намалени и засенчени. Тази работа е колкото за това, което чувате, толкова и за това, което не чувате. И когато създавам произведения на изкуството, мога да достигна до хората на емоционално ниво.", заяви Краузе при откриването.
Докато звуците и визуалните елементи на инсталацията се въртят между среди, публиката изпитва релаксиращо чувство, изгубвайки себе си, докато се придвижваме от делтата на Юкон до Централноафриканската република и извън нея. Това е хипнотично преживяване, което в крайна сметка представя ужасяваща визия за бъдещето – за времето, когато единственото място, където можете да чуете животински звук, е от електронен високоговорител в музея.
Бърни Краузе съзерцава природния свят като поет, слуша животински вокализации като музикант и чрез записите си ги изучава от гледна точка на учен. Той се превърна в майстор в изкуството да разкрива красотата, разнообразието и сложността на езиците на дивите животни, все повече сведени до тишина от глъчката на човешката дейност. Той ни умолява да слушаме тези гласове от живия, нечовешки свят, преди те да бъдат окончателно обвити в мълчание.
Изложбата представя рисунка с дължина 18 метра, специално създадена за изложбата от китайския художник Cai Guo-Qiang. Тази работа показва диви животни от различни видове, събрани около водопой в момент на мир и изключителна уязвимост. Cai Guo-Qiang изпълни тази рисунка с помощта на барут, материал, който използва с ненадминат опит и сръчност. На големи листове хартия първо се начертава контур с черен барут, преди да бъде запален. Следите от изгаряния и дим съставляват търсения мотив: пейзаж, населен с животни.
