Мадс Микелсен: За разликата между живота и оцеляването
От Нели Славова
Разглеждам снимки, за да му избера нещо подобаващо. Господи, трудно е! На всички изглежда секси. До теб, но и някак недостижим. Близък, но много далечен. Прилича на човек, който винаги знае какво прави, а усмивката му е такава, която сякаш пази чужди и собствени тайни.
Отива му да бъде злодей, мисля си, има нещо подло и лукаво във външния му вид, но без тези две качества да те отблъскват. Напротив, нажежават те.
Видях го за първи път в образа на Ханибал, роля, с която Мадс Микелсън се справи брилянтно.
На филмовия фестивал в Кан Дейвид Ерлих определи ''Арктика'' като ''един от най-добрите филми за оцеляване, правени някога''.
Точно за този филм ще стане дума днес в статията ни, в която главна действаща фигура е Микелсън.
В драмата за оцеляване ''Арктика'' Микелсен играе мъж, на ръба на оцеляването при изтощителни метеорологични условия близо до Северния полюс след претърпяна самолетна катастрофа. Сам, в продължение на седмици, той се бори ежедневно срещу предизвикателствата, които студът и самотата му поднасят. Поставен физически и психически в една дълбоко несигурна ситуация, в очакване на спасение, което може да не се появи никога – картината се усложнява допълнително в мига, в който идва още един човек. Филмът е заснет в Исландия в продължение на 30 дни, но понякога се налагало снимките да бъдат прекъсвани, заради безмилостните виелици.
Какво ви грабна в ''Арктика''?
- Още щом прочетох първата страница на сценария, обикнах историята. Всичко ми се изглеждаше някак чисто и честно. Стори ми се като красиво и емоционално пътуване. Веднага приех ролята.
Във филма няма много диалог. Как ви се стори сценарият?
- И двамата със сценариста Джо Пена бяхме влюбени във факта, че моят герой говори сам със себе си. Бяхме на едно мнение, че това, което казва, трябва да бъде рационално. Това е неговият начин да остане разумен и на повърхността.
Какво научихте за пътят на оцеляването?
- Идеята беше да премина през едно пътуване, в което не зная нищо и тепърва ще се уча в движение. Моят герой не е в състояние да построи функциониращ самолет от резервни части, но е способен да импровизира.
Никога не съм лагерувал, но вероятно бих направил точно същото, което прави и героят ми. Ако имаше езеро и разполагах с някакъв вид тел, определено щях да се опитам да измайсторя въдица. Героят ми прави основното, за да оцелее и се радва на всеки свой подвиг.
Кой беше най-трудният снимачен ден?
- Използвам думата ''трудно'', когато нещо не работи както трябва, когато има сцена, която не можете да направите, или диалог, който не харесвате, и не можете да разберете как да го изиграете. За мен това е трудно. В ''Арктика'' не съм се чувствал така в нито един момент.
Може би това беше най-тежкото нещо, което някога съм правил в живота си, което е различно от трудност. Крайната сцена бе невероятно тежка. Всички бяхме стигнали до краен предел. В нашия човешки резервоар не бе останала нито капка. Бяхме напълно изтощени. Чисто емоционално и физически беше вече непосилно да изиграя тази финална сцена. Гледайки филма, много харесвам тази сцена, обичам я, но си спомням как тогава си мислих: ''Слава Богу, че това е последният ден''.
Говорите за сцената, в която дърпате с максимални усилия шейната с лежащата, ранена в нея жена, изиграна от Мария Телма Смарадотир, нагоре по снежната планинска стена и тя продължава да се плъзга надолу?
- Да, тази сцена я правихме 1000 пъти.
Сигурно е било голямо предизвикателство да си партнирате с някого, с когото не можете да общувате?
- Това бе най-хубавият снимачен ден. Денят, в който тя се появи във филма. Най-накрая имаше с кого да си подавам топката. Независимо дали общуването е много или оскъдно, все пак знаеш, че има още някой до теб.
Какво искате да кажете на зрителите с този филм? Какво е неговото послание?
- Това, което се опитахме да кажем, е, че има огромна разлика между това да оцелееш и да бъдеш жив. Овергард започва да се връща обратно към живота, когато жената се появява, защото той вече има за кого да се грижи. Вече не е сам. Той винаги ѝ повтаря: ''Всичко е наред, не си сама''. Това е мантрата на филма. Много е трудно да си човек и да бъдеш сам.
