Сър Майкъл Кейн: "Налага се да правиш жертви, за да останеш жив по-дълго"
От Нели Славова
Предлагам ви днес едно от последните интервюта на легендарния със своята гъвкавост и благородна персона, актьор с над 150 филма в холивудската си кариера, сър Майкъл Кейн.
Британското национално съкровище, сър Майкъл Кейн, е написал доста книги, включително три мемоара, в които споделя своята мъдрост. Една от тях е "Трябваше да взривим проклетите врати... и други житейски уроци".
Какво означава остаряването?
- Да направиш всеки момент важен. Да си живееш живота сега, от сутринта. Не бива да седиш и да чакаш да умреш.
Когато умреш, трябва да влезеш в гробището с мотор, да спреш до ковчега, да скочиш вътре и да кажеш: "Страхотно, току-що успях".
Смъртта не ви ли плаши?
- Е, разбира се, че се притеснявам от смъртта, но съм упорито копеле.
Може би не се задълбочавате върху темата за смъртта?
- Доста често виждаме хора на средна възраст по телевизията, които са спечелили битката с рака и сега искат да живеят живота си по различен начин и да се наслаждават на всеки миг. Преди просто си вървяха по улиците, а сега у тях го има този страх, че ще умрат.
При мен този страх, че ще умра, се появи, когато бях на 19-годишен войник.
Какво се случи с вас през този период, което ви накара да цените всеки миг?
- Бях войник в Корея и изпаднах в ситуация, в която бях сигурен, че ще умра – както хората знаят, че ще умрат от рак. Но успяхме да се измъкнем от тази ситуация. Това формира характера ми. Живея от мига, в който отворя очи, до следващия, в който заспя.
Как успявате да гледате живота от светлата му страна?
- Трябва да имате правилната философия. Винаги ме питат как се чувствам, че остарявам и аз отговарям: "В сравнение с алтернативата, това е фантастично." Искате да живеете толкова дълго, колкото можете.
Хората обикновено се учат от собствените си грешки. Вие допуснахте ли много грешки навремето?
- Да кажем, че изпълних всички неща. Дълго време пуших цигари, но ги отказах, после започнах да пуша пури, но за щастие отказах и тях.
Обичах и да пия, но вече си позволявам само вино и то вечер по време на хранене. Налага се да правиш жертви, за да останеш жив по-дълго.
Преди да постъпите в армията, искахте ли да бъдете актьор? Кога разбрахте кой сте и с какво искате да се занимавате?
- Беше след войната. Бях в младежки клуб и в него имаха различни клубове – баскетбол, любителско драматично дружество, дърводелство, уроци по изкуство, всичко. Начинът, по който се озовах там, беше, че играех баскетбол с всички момчета и на слизане от залата всяка вечер поглеждах през прозореца на една врата, там се провеждаше клас по актьорско майсторство. Всеки път, когато слизах, си мислех: "Всички най-красиви момичета са тук, а аз съм горе с момчетата?". Това беше моментът, в който реших да се присъединя към класа.
Приятелите ви със сигурност са били впечатлени от решението ви.
- Всички момчета мислеха, че съм гей, защото бях единственият човек там. Но пък бях в компанията на най-красивите момичета. Правих всички любовни сцени с тях и ги целувах, защото бях единственото момче. Страхотни спомени.
Актьорството все още ли ви носи същата радост?
- Когато кариерата ми започна, бях абсолютно разорен, с разбито семейство. Налагаше да плащам наеми, сметките се трупаха и приемах всяка една роля, която се появеше на пътя ми. Участвах в много филми, които не бяха нещо особено, но пък бяха добре платени.
Сега правя точно това, което искам, когато искам, където искам, с когото искам. Сега съм филмов актьор. За да бъдеш филмова звезда, трябва да си млад и да изглеждаш като Брад Пит. Имаш ли това – получаваш ролята, получаваш и момичето.
Мислили ли сте някога да се откажете, когато сте бил разорен?
- Не. Хората често ме питат: "Давате ли съвети на младите актьори?" Казвам не, никога, защото единственият съвет, който някога съм получавал от по-опитни по-възрастни актьори, е да се откажа. Но в мен има някаква вградена лудост и никога не съм се отказал.
Кога спряха да ви съветват да се откажете?
- Все още ми го казват: "Майкъл, откажи се, няма да успееш".
Звучите много доволен и спокоен със себе си.
- И съм. Избирам работата, която искам да върша и това ме кара да отида и да я върша. Всъщност обичам да правя филми, защото работата е като в цирка. Никога не съм бил по-щастлив от това да опаковам багажа си и да тръгвам към ново приключение.
