Защо Александър-Арнолд няма да носи номер 66 в Реал Мадрид?

Трент Александър-Арнолд носеше номер 66 в Ливърпул, но правилата в Ла Лига не му позволяват да го запази в Реал Мадрид. В Испания отборите в елита трябва да обявят състав от 25 играчи, наречен „А“ състав – в началото на всеки сезон, като всеки играч от този списък трябва да носи номер от 1 до 25. Вратарите пък получават номера 1, 13 и 25. Футболистите от младежките формации, които не са включени в този първоначален състав, могат да носят по-високи номера.

Когато Александър-Арнолд беше привлечен от полевите номера между 1 и 25 свободни бяха само 12 и 18, и английският национал избра номер 12. Номер 12 на Реал преди това беше на френския полузащитник Едуардо Камавинга, но той премина на номер 6 преди година, след напускането на Начо Фернандес. Преди това номер 12 носеше бразилският магьосник Марсело цели 16 години, печелейки 25 големи трофея с клуба. Бившият защитник на Болтън Иван Кампо също носеше този номер по време на четиригодишния си престой на „Бернабеу“.

Защо Александър-Арнолд носеше номер 66 в Ливърпул?
Английския национал дебютира с номер 66 в Ливърпул срещу Тотнъм в Купата на Футболната лига през октомври 2016 г. и никога не смени този номер. Защитникът нямаше лична връзка с този номер, просто му беше даден като млад играч. Но дори когато за сметка на Натаниел Клайн се превърна в първи избор на позицията десен бек, той реши да запази номер 66.

Снимка: Getty Images

Координаторът на екипировката в Ливърпул, Лий Радклиф, сподели пред клубния сайт: „Когато получаваме млади момчета от академията, винаги се стараем да им даваме по-висок номер. Не обичаме да им слагаме нисък номер, за да не си помислят, че вече са готови да бъдат първи избор. Сега когато го виждам как вдига трофеи и празнува с номер 66 на гърба, чувството е странно и не мога да го опиша с думи. Странно е да видиш толкова висок номер и някой да е щастлив с него! Очевидно Трент се е привързал към този номер.“

Александър-Арнолд не е единственият настоящ английски национал, който е започнал с висок номер и го е запазил през кариерата си. Деклан Райс (номер 41) и Фил Фодън (номер 47) също пазят номерата, с които направиха професионалните си дебюти.

Защо Александър-Арнолд няма да използва фамилията си на гърба на фланелката в Реал Мадрид?

Реал Мадрид съобщи, че на гърба на фланелката на Александър-Арнолд ще пише името „Трент“, а не фамилията му. Използването на собствено име вместо фамилия не е нещо необичайно. Някои от бившите му съотборници, като Виргил ван Дайк и Дарвин Нунес, също използват собствените си имена на гърба на фланелките. Други известни футболисти, които правят същото са Деле Али, Серхио Бускетс, Мемфис Депай, Хамес Родригес, Алексис Санчес и Джоб Белингам.

Александър-Арнолд също смени и потребителското си име в социалната мрежа Instagram – от „trentarnold66“ на просто „trent“. На първата си пресконференция като играч на Реал, по време на която впечатли говорейки на испански, той обясни, че иска да опрости името си. „Хората ме наричат Александър, Арнолд, Алекс и Трент. Има много варианти. Затова реших да е лесно“ каза той.

Ограничават ли други големи европейски първенства изборa на номера на футболистите?

Ла Лига не е единственото от топ петте европейски първенства, което ограничава номерата, които играчите могат да избират. В Бундеслигата играчите от първия отбор трябва да носят номера от 1 до 40. Ако отбор използва повече от 40 играчи в един сезон, номерата след 40 трябва да се дават последователно.

Във Висшата лига, Лига 1 и Серия А няма такива ограничения и футболистите могат да избират номера от 1 до 99. Преди 2022 г. във Франция (Лига 1) имаше ограничение и играчите трябваше да носят номера от 1 до 30.

В Италия (Серия А) също бяха по-строги правилата, но една забрана остава – номер 88 е забранен, защото понякога се използва като символ на подкрепа за фашизма. В Серия А високите номера са по-разпространени отколкото в другите топ първенства, през сезон 2024-25 всеки отбор, освен Ювентус, имаше поне един играч с номер 80 или по-висок, а в осем клуба имаше футболист с номер 99.

Малко повече за необичайни номера на фланелките

Чилийският нападател Иван Заморано стана известен с това, че носеше фланелка с номер „1+8“ в Интер Милано, след като бразилецът Роналдо се присъедини към клуба през 1997 година. Когато бразилският вратар Роджерио Сени – известен с това, че често бележи от свободни удари и дузпи, подобри рекорда за най-много мачове за Сао Пауло през 2005 г., той носеше специална фланелка с номер 618, отбелязваща броя на официалните му мачове срещу Атлетико Минеиро. През 2010 г. по административна причина австралийският полузащитник Томи Оар стана първият играч, който носи трицифрен номер на официален международен мач, дебютирайки с номер 121. Мароканският нападател Хишам Зеруали получи разрешение да носи номер 0 в Абърдийн през 2000 г., след като феновете го нарекоха „Нула“, но този номер бе забранен за следващия сезон. Въпреки, че номер 1 традиционно се носи от вратарите, някои полеви играчи също са го носили, например Рууд Гийлс от Холандия на Световното през 1974 г., Оси Ардилес за Аржентина през 1982 г.