50 нюанса комплекси
Гледах филма "50 нюанса сиво". И съм впечатлена. Искрено.
Преди обаче да си направя труда да изкажа мнението си, ще отбележа, че съм чела и книгите. Защото за мен е безпредметно да се коментира филм, правен по книга, без да се вземе предвид първоизточника, в случая книгата.
Та, по същество!
Да, еротичен е. Даже повече. Но сцените са абсолютно естетически издържани и мислени до "милимунда" по отношение на фокус, светлина, ракурс и дължина на кадъра (за разбиращите тези термини).
Да, брутален е. На места. Ама "моля ви се"! Сексът понякога е брутален... животът като цяло е брутален. Това не значи, че не е хубав :) Затова се намесва и любовта... За да го смекчи, облагороди, спаси...
И всеки, който е чел книгите, може да потвърди, че описанието на сексуалните сцени е в пъти по-брутално и цинично. В много пъти.
Не, актьорите не са точно като описаните в книгата. Но само по-себе си това е абсурдно! Те няма как да бъдат. Най-важното е да са автентични. А те са свръх!
В случая се оценява актьорско присъствие и въплъщение, максимално близко и истинско. А то няма как да е такова, ако е изцяло изиграно. Тогава ролята става маска.
За да има автентичен образ, е необходимо пречупването на характеристиките на героя през емоционалната памет на актьора (всеки, който се занимава с кино или поне малко се интересува от актьорска работа, ще разбере, че говоря за Лий Страсбърг). Затова и винаги има някой недоволен от "играта" на актьорите, все пак всеки зрител има различна фантазия за правдоподобен образ на конкретния герой, именно заради собствените си разбирания и представи.
Защо обаче и книгите, и филмът предизвикаха такъв фурор?
Много просто... защото въпреки "свободата" на сексуалността в днешното общество, сексът си остава до известна степен табу. Няма как след n на брой века, потиснати сексуални нагони, за n на брой години да очакваме "приказни сексуални отношения".
Преминаването през крайностите е необходимо условие, за да се стигне до баланс. Така че първо ще минем и през разкрепостеност, сексуални травми, бруталност, сексуални перверзии и извратености. И не говоря само за садо-мазо наклонностите... За щастие, някаква сигурност и успокоение дава фактът, че природата в същността си се стреми към баланс. Остава да видим какъв ще е той.
В този смисъл, филмът е "проблем", защото събужда всички възможни комплекси, потиснати и изтласкани в подсъзнанието, а именно – болка, страх, емоционални травми, неразрешени едипови комплекси, блокирана сексуалност, проблемни отношения и всички, свързани с тях аспекти.
Затова е и нормално да има толкова крайни и противоположни реакции. Но не филмът е виновен за сексуалните отношения между половете. Книгите и филмите, изкуството като цяло само отразяват настоящите ценности или липсата на такива в обществото. Така е било във всички епохи досега. Така и ще продължи. Защото това е начинът, по който се случват нещата, развитието, цивилизацията, животът, както искайте го наричайте – чрез приемственост, отражение и ново решение.
Въпросът е кое е новото решение?
Определено този филм не е за всеки. Със сигурност не е и за оскар, макар че... Но е похвално, че създателите изключително професионално са взели най-доброто от книгата и са го поднесли по-възможно най-естетически и емоционален начин. Все пак основната идея на киното е да въздейства. Да те кара да мислиш. Да се замисляш. Да се преоткриваш.
Всичко е въпрос на фокус. Моят е върху положителното. На филма също. Върху любовта: единствената сила, която може да трансформира негативното в позитивно под каквато и да е форма, Е била, Е и Ще бъде винаги ТЯ!
Банално, но факт: решението отНОВО е любовта...
П.С: Не го приемайте лично и не се ‘зимайте на сериозно! Все пак животът е много повече от 50 нюанса...
Снимка: literaturerun.wordpress.com
