А той дори не искаше да стане художник! (II част)

  • Сподели:
А той дори не искаше да стане художник! (II част)

А той дори не искаше да стане художник! (I част) 

Следващата част от експозицията ме потапя в 1970-те. След като през юни 1968 г. Warhol е прострелян в корема от писателката и актриса Валери Соланас, целият артистичен свят очаква художникът да спре да твори. Той обаче изненадва всички. 70-те години се превръщат в най-динамичния период в кариерата му, в който създава амбициозни и мащабни произведения.

В тази зала ме посреща два автопортрета на художника от серията Reversal. Ефектът на безплътност в тях Warhol постига с помощта на наслагване на три отрицателни фотографски изображения и размяна на цветните стойности - светлото е тъмно (черно), а тъмното е светло (бяло, червено). Серията Oxidations и Flowers prints, както и някои полароидни и поръчкови акрилни портрети на известни личности, могат да бъдат видени в сингапурската експозиция.

Carolina Herrera, Mick и Bianca Jagger, Kimiko Powers, Helene Rochas, Liza Minnelli, Valentino. Това е само малка част от звездната плеяда на Warhol. През 1974 г. художникът започва работа по своите Капсули на времето: картонени кутии, пълни с лични вещи на художника (снимки, писма, дрехи, изкуство и различни предмети, които е колекционирал). Те са истинска златна мина от спомени на Warhol. Изложбата не пропуска този важен етап от творчеството му. Капсулите на времето са представени ефектно: над 600 от тях са подредени в лабиринтени улици, които отправят към усещането за пътешествие през целия живот на Warhol.

Последната зала от експозицията е най-цветната от всички. Тя проследява изкуството на Warhol в годините преди смъртта му през 1987 г.

Загрижен за баланса в природата, през 1983 г. Warhol насочва усилията си в създаването на серията Застрашени видове. Тя включва десет цветни отпечатъка с изразителни линии и ярка палитра на „животни с грим“, както самият художник ги нарича. Гигантската панда, зебрата и сибирският тигър оживяват от стените на ArtScience Museum. Не всички десет творби обаче могат да бъдат видени в сингапурската експозиция. Изложени са някои от рисунките, които през 1983 г. арт дилърът Бруно Бишовбергер поръчва на Warhol. Серията носи името Toys paintings. Оригинално хрумване от страна на кураторите е специално изграден коридор за деца, който води до рисунки, окачени върху тапет с риби. В тази зала са изложени и два късни портрета: на Daniela Morera (1985) и на принцесата на Монако - Caroline (1983). Въпреки че спадат към последния период на художника, концептуално мястото им не е в тук.
Изложбата завършва с творбата, дала и името на последния раздел в изложбата: Тайната вечеря (1986), както и с няколко емблематични за художника автопортрета. Това са например провокативните му полароидни произведения от 1980 – 81 г., в които е облечен като жена и сменя няколко различни женски перуки. Изложени са също и последните му автопортрети: Self – Portrait (1986) и Self – Portrait (Fright Wig) (1986). С тях художникът сякаш предвещава собствената си смърт. Те са неговото артистично напомняне за memento mori.

Пред някои зали е обособено място, където с текст и снимки е показан творческият процес на Warhol през различните периоди. С този ход от страна на екипа от куратори всеки art lover има възможност да погледне отблизо процеса на създаване на творбите. А анотациите, изписани с брайловата азбука приобщават онези от тях, които могат да „видят“ изкуството само чрез текст и огромна доза въображение.

Дори и да ти липсва въображение обаче, това на Warhol ще стигне за всички. Предизвикателен, многолик, скандален, странен… Това е той. И все пак колкото и ексцентричен да е, изкуството му винаги си остава земно и близко до хората. Причината: интерпретира вечни теми като красотата, славата, модата и трагедията. Warhol притежава изумителната способност да усеща човешките емоции и да дава на арт любителите това, от което имат нужда. А това са достъпни и разпознаваеми образи, поднесени чрез лесни за възприемане изразни средства, смесени със здравословна доза скандал, блясък и екстравагантност.

И въпреки че кристалните води на Marina Bay Sands нямат силата да измият дори и малка част от скандала, който витае около личността на Warhol, то поне ме разхладиха в горещия сингапурски ден.

Снимки: http://www.marina-bay.sghttp://asiasingapore.blogspot.sghttp://www.warhol.org/http://events.insing.com

А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Оригинално хрумване от страна на кураторите е специално изграден коридор за деца, който води до рисунки от серията Toys paintings, окачени върху тапет с риби
А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Принцесата на Монако - Caroline, 1983
А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Тайната вечеря, 1986
А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Един от провокативните полароидни автопортрети на Warhol, 1981
А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Self – Portrait, 1986
А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Self – Portrait (Fright Wig), 1986
А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Входът на галерията Експозиции: 1970-те години
А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Картина от серията Oxidations, 1978
А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Carolina Herrera, 1979
А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Bianca Jagger, 1979
А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Капсулите на времето са представени ефектно: над 600 от тях са подредени в лабиринтени улици, които отправят към усещането за пътешествие през целия живот на Warhol
А той дори не искаше да стане художник! (II част)
Творби от серията Застрашени видове, 1983