Ангелският глас - Андреа Бочели
От Нели Славова
Още от ранна възраст Бочели е страдал от вродена глаукома. Започва да ходи на уроци по пиано на шест години, а по-късно свири на флейта и саксофон. На 12-годишна възраст напълно ослепява, след като претърпява мозъчен кръвоизлив в резултат на футболен инцидент. Без да се притеснява от липсата на зрение, той учи право в университета в Пиза, докато пее в пиано барове и нощни клубове, за да финансира образованието си.
В едно свое изказване Селин Дион заява за тенора: "Ако Бог може да пее, неговият глас ще звучи като този на Андреа Бочели!"
Поредната смислена личност, с която днес ще ви срещнем, е той.
Кое е най-ценното, което жанрът ви научи за живота?
- Това е обучение, което започна, когато бях още дете. Родителите ми ми казват, че още от бебе в креватчето си проявих възторжена и мощна емоционална реакция към музиката! Бил съм очарован от звуците! Тези екстремни истории докоснаха сърцето ми и все още нямах необходимата рамка от опит, за да се меря с тях. Мога обаче да кажа, че операта ме е научила на сила, слабост, героизъм и противоречия, трагедии и комедии, които човешките чувства могат да възбудят. Операта има способността да събужда емоциите ни, има силата да ни кара да мислим за доброто и злото.
Вроденият роман на операта също ви е научил на любов?
- Разбира се, песни като „Time to Say Goodbye" все още предизвикват много емоции у мен дори сега, когато я изпълнявам на концерт. Това е песен, която се превърна в класика по свой собствен начин, по целия свят, навлизайки в сърцата на хората ... Мисля, че анализирайки собствената си съвест, винаги можем да получим важните отговори, включително по отношение на любовта. Любовта е езикът, който всички споделяме на глобално ниво, емоцията, която мотивира целия ни живот. За мен музиката е по-предпочитаният източник на утеха и вътрешно богатство. Това е инструмент за отваряне на сърцата и умовете ни, помага ни да преодолеем трудностите и внушава доверие и позитивност.
Можете ли да посочите момент от живота си, когато музиката ви е помогнала по този начин?
- Животът беше добър към мен. Получих повече, отколкото успях да върна досега. Не отричам, че съм имал трудни моменти, както всички останали. Когато баща ми почина, например, или по време на труден период, когато не можех да прекарвам толкова време с децата си, колкото исках ... Това бе болезнена ситуация и в резултат на нея рискувах да загубя ентусиазма за кариерата си. Но дори и в този случай музиката беше важна утеха. Версията на „Ave Maria", която написах за новия си албум, "Believe", се разля направо от душата ми, през мрачния период на пандемията. Преодолявайки болката, която всички сме изпитвали през тези месеци, прекарах много време у дома, на пианото и изведнъж тази мелодия се появи.
Кое мислите, че прави музиката такъв ефективен лечител?
- Е, мисля, че всички форми на изкуството помагат. Всяка форма на изкуство може да бъде балсам за душата, щом е свързана с доброто. Като музикант, вероятно съм предубеден, но мисля, че езикът на музиката е специален, тъй като следва пътища, които проникват в най-интимните области на нашата психика, допринасяйки за духовното ни развитие. Музиката докосва душата, разпалва страстта, тя ни движи и може да ни направи по-добри хора. Неслучайно преди 2000 години известният римски политик Катон Млади предупреди, че войниците не трябва да слушат музика, защото това би ги направило негодни да водят война!
Изпитвате ли същата тази страст, когато сте на сцената?
- Когато застана пред публика, моята цел, е да изпълня арията и да я изпълня със смисъл. На сцената се концентрирам върху преценката на правилните пропорции на рационалност и съпричастност, тъй като изпълнителят трябва да изпитва определено количество емоции, но не и прекалено, в противен случай рискувате гърлото ви да се задуши.
Как постигате това?
- Същото е като да вървите по въже и трябва да запазите равновесие. Когато се чувствате особено сигурни, можете да извършите тройно салто, а когато усетите риск, се възползвате от опита си, за да не загубите опора. Пестеливо използвате емоциите. Колкото повече сте работили върху арията, толкова повече ще се справите с техническите трудности, изразителния потенциал и толкова по-свободни сте да оставите място за емоции, защото знаете, че винаги ще паднете на крака.
Представям си, че някои изпълнения могат да бъдат много по-емоционални от други в зависимост от обстоятелствата, каквото е и изпълнението ви на „Amazing Grace" в изоставената миланска катедрала.
- За мен всяко преживяване отеква чрез пеене. Естествено, че имам спомени за някои особено трогателни емоционални моменти. Например, когато бях поканен да пея Ave Maria на Шуберт в Ground Zero в Ню Йорк, бях силно развълнуван. Усетих мъката на милиони хора. Бях загубил баща си само преди няколко месеца и го носих с мен в мислите си на този ден през 2001 г., под сянката на такава международна трагедия, за да намеря сили да пея. Но си прав, че събитието в Милано, организирано на Великден, беше доста емоционално. Хареса ми идеята да изпълня химна на Християнската благодарност от 18-ти век, който все още има силата да ни развълнува и днес.
Можете ли да усетите празнотата на пространството, докато пеете?
- Да пееш в църква означава да възприемаш силата на мястото, което е Божият дом, където никога не си сам. На големите сцени усещам енергията на тълпата, разбира се, но в църквата няма нужда от това. Докато пеех в Дуомото, знаех, че давам глас на молитвите, наречени от толкова много хора.
Това звучи като голяма отговорност. Интензивната природа на операта карала ли ви е някога да се чувствате изморени?
- Вярно е, че преди да стъпи на сцената, един певец, подобно на спортист преди състезание, трябва да премине през строго обучение, изискващо пълна отдаденост. Преди представление спазвам строга диета и поддържам максимална концентрация, като по възможност запазвам мълчание, за да не уморя гласните си струни. Понякога съм изпитвал моменти на умора след много изтощително пеене. Но отношенията, които установявате с публиката си, в театъра, на живо, са незаменими. През последната година на принудителна почивка наистина ми липсваше тази връзка. Смятам, че пеенето на живо е като момент на запознанство, подсилен от удоволствието да се срещнем отново, да дишаме същия въздух, лице в лице един с друг, споделяйки емоции. Опитът от концерт на живо е абсолютно задължителен: казвам това като артист и като мъж.
Стойността на Операта като форма на изкуство е неоспорима - и въпреки това няколко оперни зали обявиха фалит или затвориха вратите си през последните години. Пандемията също допринесе с каквото можа. Притеснявате ли се за бъдещето на операта?
- Разбира се, всичко е предопределено да се развива и културната индустрия също се занимава с трансформации. Но не мисля, че висококачествената класическа музика ще изчезне. Убеден съм, че е предопределено да намери ентусиазирани фенове и сред младите поколения. В бъдеще тези, които искат да изучават опера, включително с оглед да направят кариера в нея, определено ще се окажат изправени пред дилема ... Те ще трябва да избират между непосредствените, но рядко трайни предимства на кариерата в поп музиката, и хазарта на пътя към знанието, който предлага много по-голяма дълбочина и обогатяване на човешкия дух, което често съм наричал „рай на музиката".
