hug or handshake: Ние сме две добри момчета, които имат обща визия за правенето на музика
От HighViewArt
Любовта към музиката, модерния звук и случайна среща събира Петър и Антон в новия авторски проект, който решават да нарекат hug or handshake. Освен буквалния превод, момчетата намират и друга символика зад името, а именно раздвоението.
И двамата се занимават с музика от деца. През годините Петър свири с групите Bears and hunters, Dead man‘s hat и Homeovox – соловият проект на Жоро от Остава. За Антон обаче hug or handshake е първото музикално предизвикателство, в което се впуска с пълна сила.
Още с дебютния си сингъл младата банда дава сериозна заявка да се утвърди не само на българската музикална сцена, но и на тази извън родните граници. Приятели и колеги на музикантите го определят като смел, изключително професионален и модерен проект, създаден на високо ниво и с много вкус.
Петър Трифонов и Антон Георгиев отговориха на въпросите на High View Art:
-Кои са hug or handshake?
А: И аз това се питам през повечето време...
П: Две добри момчета, които имат обща визия за правенето на музика.
-Каква музика правят Петър Трифонов и Антон Георгиев и откъде черпят вдъхновение?
A: От различни неща. Може би скуката и меланхолията на мен са ми най-големите вдъхновители.
П: Дефинираме я като инди поп-рок, но сме повлияни от много различни стилове. Иначе още се опитвам да разбера какво точно ме вдъхновява. Понякога просто се случва, а в други моменти хич го няма.
-Защо решихте да се занимавате професионално с музика? Какво ви събра и какво ви разделя?
А: Аз не съм сигурен къде е границата между аматьорското и професионалното занимаване с музика и дали сме я прекрачили. Говорили сме си, че ще е яко да се изхранваме с музика, но този момент още не е настъпил или пък щяхме да живеем под някой мост. Събра ни общият вкус и усет за музика и разни други неща. Разделят ни 3 светофара и няколко пресечки.
П: Най-общо казано, просто обичаме музиката. Мисля, че това е и най-основната причина на който и да е човек занимаващ се с това. Това е и каквото ни събира, заедно с това, че имаме общ вкус, което е изключително важно. Разделят ни най-вече ежедневните задачи и работни ангажименти.
-Преди месец се включихте в първото издание на Sofia Live Festival. Как беше?
А: Много яко. Hayes & Y бяха много яки. Мисля, че успяхме да се насладим и на нашия си сет, доколкото е възможно. Имаше вкусна скара, студена бира, готини сладоледи, много приятели и роднини събрани на едно място... Изобщо без забележка.
П: Беше изключително приятно да видим толкова хора, които ни подкрепят и харесват музиката, която правим. Много мотивиращо и зареждащо.
-Научихте ли нещо от участието си?
А: На мен ми беше първо свирене на фестивал и научих доста неща, но най-вече ми беше интересно да видя реакцията на хората към всяко от парчетата.
П: Всяко участие носи опит, който взимаш със себе си за следващите концерти. В повечето случаи това са малки неща, но с времето се натрупват и ти помагат да се справяш по-добре.
-Защо е важно да има такива фестивали в България?
А: За да може човек да яде плескавица, докато слуша Hayes & Y. Това само по себе си е уанс-ин-а-лайфтайм опъртюнити.
П: Защото музикалната ни сцена е доста неразвита, особено що се касае за по-алтернативни жанрове. Този тип събития изкарват тези жанрове от клубовете и ги представя по достъпен и интересен за повече хора начин.
-Как ви се отразиха дните на пандемия?
А: Малко е рано да се каже, защото не изглежда като да свърши скоро тази пандемия. Първите няколко седмици бяха освежаващи, но много скоро след това започна да се натрупва някакъв нов вид умора, от която все още не съм се отърсил напълно. За добро или зло в България са доста либерални мерките, но пътуването в чужбина все още е доста сложно. Хубавото е, че сме живи и здрави и гледаме напред с надежда.
П: Бяха ползотворни. Пандемията ни даде времето и спокойствието да приключим албума без да бързаме, както и да придвижим заснемането на клипове и други проекти.
-„Текст в Текста“ заживя нов живот благодарение на вас. Разкажете малко повече за този проект.
А: Идеята за ремикса си беше на Ники Бекриев Заека. Той ни писа един имейл, в който ни изпрати две парчета, от които да си изберем едно. Още на първото слушане харесахме „Текст в Текста“ и го помолихме да ни прати траковете. Сега си давам сметка, че можеше да наречем ремикса bedroom version или living room version, понеже записахме всичко в хола вкъщи. После Monyx го смеси и след като се почудихме няколко седмици кой вариант на микса ни харесва повече, го върнахме на Заека. От там нататък, той се погрижи за всичко останало – видеото, ПР-а и т.н.
П: Определено беше нещо предизвикателно и неочаквано. Ники се свърза с нас и разказа за идеята и оттам нещата се случиха доста бързо и гладко. Много яко беше от негова страна, че още от началото каза, че няма да се меси и да го направим както го усещаме.
-Какво ново ви предстои?
А: Още някой друг концерт и някое друго видео от Once Upon a Pink Sedan. В момента е малко отпускарски сезон, но ще кажем повече скоро.
П: Още участия и издаване на нови видеоклипове. Всичко това би трябвало да се разясни към началото на есента.
-Извън сцената къде могат да ви срещнат феновете?
А: Не излизаме много, така че не знам честно казано. Може би на някоя дюнерджийница или автомивка.
П: Най-вече вкъщи.
-За какво мечтаете?
А: За здраве и любов. Останалото се купува.
П: В музикално отношение за това да се издържаме само с музика, да достигаме до повече хора, да записваме нови песни и да имаме участия по световни фестивали. В личен план, за вътрешно спокойствие и здраве.
