Идва времето да осветим живота си чрез истината на Духа
От Лияна Фероли
Идва времето да осветим живота си чрез Истината на Духа и чрез Виделината – Христос, Който е растежът на Духа и самото растене - Любовта.
Да раждаме и раздаваме всеки ден Словото на Истината, леещо се така, както е дадено и го живеем.
Духовната учителка Риния започва своята мисия да разпространява учението си „Училището на Живия живот” преди повече от 20 години. Издаде и книгата си „Библия за Живия Живот”, в която остави духовното Учение на бъдещето. Основа повече от 20 школи в страната ни и привлече много нейни последователи. Подготви ги за предстоящото време на глобални трансформации, за да могат те чрез разширеното си съзнание да стимулират повече хора да преминават през различните нива на осъзнаване, най-често наричани измерения.
За разлика, обаче, от всички досега познати способи за подобна подготовка, Риния го постигаше по свой уникален начин, чрез поетични метафори, полемични дискусии, в които всеки сам стига до своя отговор. И чрез проекции на индиректни образи, картини, които са по-лесно възприемани, усвоявани, за да вършим по-успешно повереното ни от Твореца пресътворяване на реалността.
И сега идва точно това време, според Риния, когато можем да осветим живота си чрез Истината на Духа и чрез Виделината - Христос. Да разберем, че всичко в нас работи чрез Божия Дух, че Той се посява в Ученето, а се прибира в Правенето чрез Приемане и Разбиране. Да раждаме всеки ден Словото на Истината, което се лее така, както го живеем. Да го раздаваме така, както е дадено и както се работи и благославя с даденото ни Имане /Името на Бога/ в нас. Както носим тази голяма радост, без да имаме въпроси, защото разбирането и истината не говорят, а изразяват нашата Същност, в която се познаваме като Божии деца и даваме плодовете на Осъзнаването.
Учеше ни, докато изпълваме вътрешните и външните пространства с тази енергия на Христовото Съзнание, да не се борим със себе си, ако изпитваме безстрастност, безразличие и отсъствие на желание да вършим каквото и да било.Защото и това време за „нищо-неправене” е част от днешния процес, което ще отмине, като разтоварим съзнанието си и го снабдим с друга система на възприемане.
По същото това време, казваше Риния, може да чувстваме и голяма тъга по Дома на нашите души и те да бленуват за връщане в него. Може често да проливаме сълзи за миналото си, но и да имаме усещане, че не бихме се разделили със сегашното си съществуване.
Но може и да го чувстваме като призив да встъпим в новата енергия, а не като стремеж към самоубийство. Може да имаме усещане, че сме завършили свой кармичен цикъл, своя договор с живота в това ни въплъщение и вече да сме готови за нов преходен период. И макар че още в това тяло имаме възможност да започнем нов живот, да съхраним вътрешната си памет, пак да искаме веднага да се отправим към Дома. Но след като сме дошли от толкова далече, след толкова много животи, е добре да дочакаме края на „филма”, а така и да помагаме на хората около нас да направят прехода в новата енергия по-безболезнено. Но, във всички случаи, непременно да знаем, че колкото и тъмно, и самотно, да ни е в това наше пътуване, че никога не сме сами…
В този преходен период, предупреждаваше Риния, може също така да настъпят някои промени в работата, във взаимоотношенията ни с другите хора, да се прекъснат приятелски и семейни връзки, защото в тях ни е свързвала стара карма. Да чувстваме отделяне, охлаждане, разхлабване на старите отношения, защото това също е част от преходния процес. А след време може да създадем нови, съвършено различни взаимовръзки със същите хора, ако е необходимо, но вече на друга основа - на новата енергетика, която е без кармични обвързаности.
Много било възможно да развием и физическа дезориентация, и непривичен режим на сън, казваше тя. Да не спим между 2 и 4 часа след полунощ, защото в този момент се извършва много огромна трансформационна работа и ни се иска да си починем от нея. Също и да имаме много ярки, динамични сънища, изпълнени с войни, преследвания, сражения, чудовища… Но и тези състояния са временни, но сега са нужни за нашето пробуждане и освобождаване от старите енергии на миналото.
А мъчнотиите, изпитанията и страданията, през които минаваме, били свързани с нашите по-издигнати души. Затова трябва да им благодарим, че ни дават възможност да станем по-силни и подготвени да пожертваме всичко в името на Любовта, Мъдростта и Истината. Че те ни разкриват и начините на живеене във Формите чрез Смисъла и Силата на Словото като Раждане, като движение на Живата вода, която ни създава, храни, ръководи. Дарява ни Приемането на Майката/Мисълта/, отваря съзнанието ни и поражда отношенията на Правене… Но едва при пълното Приемане на всичко, ще започнат да се отварят Чистотата и Естествеността на Живота в нашата Същност, както и Приложността на наученото. Също и смирението, и добротата. И най-вече Разбирането, че ние сме Живото Слово, можещо да ражда и да посочва вярната Посока.
Риния ни остави този най-естествен и най-правилно работещ способ на доверие към Словото - Живот, който ни изгражда, води, напътства и осветява чрез Духа пътя на Истината. Остави ни „маята” за „втасването”, узряването на нашето съзнание за убеждението, че всичко ни е дадено еднакво, но работи в различни условия. Но ние можем и тях да развързваме, отваряме, когато приемаме другите и себе си, каквито сме и когато разбираме,че и другите са като нас. И така да превръщаме всички условия в място на чисти и светли отношения, на срещи и общуване. Защото всички сме еднакви като форми, в които присъстват Образът и Подобието ни на Бога.
А тъй като ни е отредено да се слеем с Истината /т.е. с поведението на Духа/ и да познаем Пътя на душите си, казваше Риния, е добре отсега да се готвим за това време. И да разбираме, че най- смислените неща в него са Любовта и Отношенията. Също и това че естествените отношения се постигат в сливането на двете страни на живота - Намерението и Приемането, на двете му природи - вътрешната и външната. И то по начина, по който всичко е дадено и е полезно да се учи. Защото ако се акцентира само върху едната посока, тогава работи умът и неговите интереси, но не и вътрешната природа на Божественото присъствие в нас. А добротата в отношенията изплува, когато те се утаят. Докато благословията в тях идва, когато не искаш нищо, не търсиш похвала, признание, не се сравняваш с другите.
Осъзнаването, отношението и състоянието ни, според Риния, най-много характеризират смисъла на живота ни. Защото ние съществуваме, за да изявим отношенията. Отношението работи в Божествения свят и се определя от състоянието ни. Духът също се поражда чрез отношение. Дори Господ на земята е нашето отношение, а когато стигнем до своя плод, той става за нас Бог. Но ако мислим едно, а правим друго, плодът е хилав. Когато пък нашето състояние се устремява, тогава се ражда живот. И в същото време, желаеш нещо, докато не го разбираш. Защото при ума има форми и закони, а при разума няма. Ум значи влизане в мисълта. А глупостта е най-голямата степен на ума.
Докато Божествената мисъл е Майката, която ражда. И мъката от всичко, което не разбираме. Божествената майка е камъкът в Мека. Майката приема всичко, за да роди отношенията. Женската същност е избор, тя е сърцето, което се изкачва и се обръща да даде. Затова Ева откъсва плода на познанието, за да даде метода да вървиш по това, което знаеш. Така надгражда първото знание. Затова така нареченият грях е поведение, не е същност. Затова в идващата нова епоха, с преобладаваща женска енергия, Приемането на всичко ще работи като живот, а енергията ще се развива и ще изисква нови форми и отношения. И така тя ще се трансформира.
Но когато няма осъзнаване, ще има правила, именно те са ръката на Бога, даваща правосъдие. Затова Петър Дънов казва да не даваме познание, а Любов. А пък Христос е растежът на Духа, дори е самото растене - Любовта. И всичко, което расте. А раят е като състоянието нирвана - вършиш всичко, без да се притесняваш и какъвто си.
Отношението се ражда в душата, която не е абстрактно понятие, а мястото, пологът на небесната кокошка, когато се надигне и се озърне, прави яйцевидна елипса. Когато спре, прави отношението, излюпва се, излиза навън и прилича на майка си. И така все върви: отношение, форма, отношение - форма…
Ученията също са само различни отношения. И смисълът им е в това, което даваме на другите като отношение. Така се надрастват измеренията. Но те се съизмерват с условията, за да можем да се възползваме от нещата, иначе ги получаваме, преди да са дадени. Болестта също е отношение, което не може да излезе извън себето, а излизайки навън, става рехаво и се изпарява. Божественият свят работи за това - умът да излезе навън. Нашето отношение определя и отношението на другите към нас. А Божественият свят е там, където няма личности. Дървото на Живота пък се отваря, когато времето зависи от това, дали сме се разширили в пространството, за да бъдем все в едно и също време. 4-то измерение е изминалите 40 века. Едва в 12-я час следва обръщането. А 12-те апостоли изразяват въртенето в 4-те посоки.
Ние откриваме Бога, когато открием другия, когато разберем, че той е като нас. И знаем, че сме толкова високи, колкото не ни пречи да бъдем. Защото всичко дадено е нужно, дори духовната летаргия и сектите... Затова духовният човек е спокоен. Знае също, че да си над нещо, означава да не го правиш, защото нямаш нужда от него.
В новото време, също така е много важно да разберем, че българският език е божествен, че е езикът на осъзнаването, на душата, на духовното слънце. Че той съдържа и смисъла, и формата на Божественото присъствие, носи всички ония неща, имащи еднакъв смисъл във всички езици. Начинът, по който са устроени хората, също идва от този Прамайчин език. И когато това се осъзнае и стане част от човешкото живеене, ще настъпи отварянето на съзнанието, на отношението на хората към съвършения свят, който остава непроменим. А глаголицата е Духът на българите и съдържа тайната писменост за Божествения произход на човека - като стойност и проява на неговия път. Граалът се е обърнал 4 пъти и това е глаголицата. В с. Резово се намира 42-ят паралел и той е неин израз. И когато дойде времето, Светлината ще навлезе чрез Свещената глаголица тъкмо оттам.
Словото е Славата на бога, което Го възвеличава, и разкрива смисъла на нещата. Ние живеем благодарение на Него, но още не го разбираме. Търсим го горе, защото не го виждаме долу. То е Виделината, но не я виждаме, защото не се открива с ума. Това става с работа вътре в себе си. А изгубвайки себе си, виждаш всичко останало и ставаш нещата, ставаш пътя. Словото е осъзнаването на Живота, плътта на Бога. Последната 1/3 от пътя на Иисус. А българите имат мисията да дадат на света това осъзнаване.
И вече, според Риния, започна времето, когато ние ще започнем да предаваме щафетата на Огъня, на една и същата Светлина в един и същия свят. Този на Логоса, на Словото. Защото имаме задачата да поддържаме пламъка на Светлината, да пазим Светилника. Знаем, че България е първата Светлинна Община. Знаели сме, че Светлината е сянката на Бога, на Истината, а ние сме нейното отражение.
Но сега ни предстои да си спомним, че силата ни идва от добре свършената работа, с която сме свързани, но без много това да ни впечатлява и възгордява. Да си припомним, че свършвайки работата си, за която сме дошли, и оставяйки чисти, ставаме святи. Защото не можем да оправим света, но състоянието си можем. А тъй като състоянието е на Бога, а действието е на човека, тогава ще сме си изпълнили предназначението. И това осъзнаване дава всичко нужно. Но то започва едва сега, когато условията се променят, а с тях и формите. Но съзнанието ги поражда, защото каквато енергия изпращаме, такава получаваме.
Затова, твърди Риния, Осъзнаването е най-трудно. Иначе щяхме да знаем, че Страшният съд е на земята и всеки сам съди себе си. Че тук на земята няма никой, защото сме само форми на Едното Съзнание. Но скоро ще разберем, че идва времето на Плододейството, на превърнатато Богословие в Богодействие. И че в идващото ново Битие, мъжът ще посява семето на имащото да се случи Откровение, а жената ще го превръща в плодове, ще го материализира във форми.
Затова Риния ни учеше всеки ден да палим свещицата на съзнанието си, да живеем просто, каквито сме, без да мислим, че сме различни от другите. Да носим и пазим като светулки нейния пламък, от която всеки един лъч носи силата на Сътворението.Защото Светлината е в нас, за да я запалим.
Предаде ни и завета си да възприемаме Словото като Поведение на Духа и да го осъзнаем като Живот. И така, когато успеем да се слеем с нашия вътрешен Източник, да можем сами да си светим.
