Иван Станчев: Харесва ми в театъра да има провокация

"Свирка“ е комедиен моноспектакъл, създаден по идея и в авторство на Иван Станчев. Драматургичното произведение е вдъхновено от действителни истории на български футболни съдии и представя изборите, които един футболен съдия прави в кариерата си. Спектакълът изгражда паралели с личния живот на човек и отговорността всеки да бъде съдия в собствения си живот. Кое е това, което ни мотивира да използваме свирката, както на футболния терен така и в живота?
Кой ни казва кога да свирим и кога не?
Отговорите на тези въпроси се опитахме да разберем от самия Иван Станчев.

-Иван, на 16 юни влизаш в ролята на футболен съдия и излизаш на сцената на “Топлоцентрала” в комедийния спектакъл “Свирка”. Ще има ли червени картони?

-Точно така. На 16-ти юни за девети път ще се случи „Свирка“ и да, всеки един зрител ще получи най-малко по един червен картон.

-Разкажи ни за “Свирка” - каква е историята на моноспектакъла и какви истории разказваш в него?

-„Свирка“ е комедиен моноспектакъл, който проследява пътя на един футболен съдия от самото начало – неговото решение да стане съдия, до момента, когато е в във връхната точка на своята кариера. По време на този път, който извървява, главният герой е поставен пред избори, които често противопоставят възможността за развитие и неговите лични ценности. Тази тема за мен е любопитна и намирам много паралели между самата история и желанието ни да се развиваме, в която и да е професионална обстановка.

-Доколко тези истории имат документален характер? Помага ли ти някой с идеи?

-Всички разкази в „Свирка“ са вдъхновени от реални събития. Преди създаването на текста проведох интервюта, в които събрах истории на бивши и настоящи съдии. Добавих и мои лични от годините, в които аз се занимавах със съдийство и така оформих драматургичната рамка.

-Премиерата на “Свирка” беше миналата година през ноември. Как се промени спектакъла оттогава досега и какво ти казват най-често зрителите след като лампите светнат в залата?

-Когато представлението приключи най-често получавам въпроса: „Ама това наистина ли се е случило?“, на което отговарям- „Да“. Обратната връзка, която получавам е изкючително приятна, понякога тя е и градивна и това ми помага да развия представлението, което винаги е било част от търсенето ми- да става по-добро с всяко следващо. Изненадах се, че едно представление, което се казва „Свирка“ и говори за футболно съдийство може толкова да се хареса на жени на млада и средата възраст, които не се интересуват от футбол, че чак да идват да го гледат и за втори път.

-Ти самият от малък гледаш футбол, тренирал си. Къде се намира футболът днес в твоя живот?

-Когато израствах футболът беше моята страст и голяма част от живота ми. Тренирах футбол като по-малък в Локомотив Пловдив, а след това бях и 5 години съдия. С годините малко се отдръпнах от играта, но през последните 25 години не спирам да следя своя любим Арсенал и от две години съм част от фен клуба му. През последните месеци футболът отново влезе в моя живот и то професионално.

-През последните 7-8 години се занимаваш с импровизационен театър. Това означава ли, че публиката участва в твоя спектакъл?

-О, да. Това е нещо, което обожавам. Искам хората да участват и ги въвличам в действието. Харесва ми в театъра да има провокация и да няма четвърта стена. Мисля, че това засилва изживяването. А и накрая самите хората признават, че участието им е подсилило удоволствието.

-Как се чувстваш в ролята на съдия? И влизаш ли в нея извън сцената?

-Може би ако не се чувствах добре, нямаше да се захващам с нея. В живота със сигурност изпитвам някакво желание да съдя и да определям кое е справедливо, но с годините осъзнавам, че това е доста субективно. Желанието ни да намираме логика, да слагаме рамки и етикети винаги е противоречало на света и ако не го осъзнаем бързо ще попадеме в непрекъснати конфликти с него. И все пак хората, които са влиза ли в противоречие със стериотипите и установеното са тези, които са предвижили света в някаква посока.

-Кога се зароди любовта към театъра?

-Един ден се събудих на двайсет и осъзнах, че за детската ми мечта да стана футболист е късно и се запитах какво друго бих искал да правя. Проявих любопитство към актьорството. Бях ходил на театър три пъти в живота ми. Имах късмета да попадна в една театрална школа преди НАТФИЗ, която събуди този глад за театър и започна да изгражда някаква чувствителност за изкуството като цяло.

-За какви роли мечтаеш?

-Ролите, за които мечтая, са тези, с които имам какво да кажа. Да заявя себе си и да провокирам зрителя. Иска ми се да работя без компромиси и подвито самосъзнание.

-Изобщо мечтател ли си?

-Опитам да мечтая и да изживявам мечтите си. За съжаление понякога забравям и така се осъждам на познатото. Това е капан, за който хората трябва да са внимателни, за да не рамкират себе си и да не осъкатят мечтите си.

-Имаш прекрасна приятелка, която също е актриса от трупата на театър “Възраждане”. Каква е вашата любовна история?

-Да, скоро ѝ предстои и първа премиера в театър „Възраждане“. Тя ме подкрепя през целия път на създаването на представлението, а и след това. А нашата любовна история си е наша и е хубава, за което съм благодарен.

-Вярваш ли в любовта от пръв поглед?

-Наскоро четох една история, как една баба разказва на внучката си, че младите в днешно време не знаят как да обичат. Едно време са те омъжвали на сила и с времето ти се научаваш да обичаш този човек и това е силно и остава трайно. Сега не било така, хората скачали в бързата искра на влюбването и когато тя преминава не знаели как се поддържа и как се обича след нея. Да се влюбиш от пръв поглед вярвам, че е възможно, да обичаш не знам. Но търсенето на логика в тези неща мисля е слабост.

-А че ще спаси света?

-Нищо не ѝ пречи да опита.

-Мислил ли си за “Свирка 2”?

-Не вярвам да има „Свирка 2“ това, което ме провокира, вече е заложено.

-Какви са плановете ти за лятото? И изобщо къде могат да те срещнат хората през уикенда?

-Тъй като използвах голяма част от отпуска ми е доста възможно да ме виждате в София, в кучешкия парк или залата по бокс. Надявам се да имам възможност поне за още две пътувания до края на лятото.

-За теб чашата наполовина пълна или наполовина празна е?

-Ако си наистина жаден чашата ще винаги наполовина пълна.

-Какво пожелаваш на читателите на HighViewArt?

-Пожелавам на себе си и на читателите по-малко да се интересуваме от фалшиви герои. Осъзнато да използваме социалните мрежи и да можем да присъстваме тук и сега. Да отсяваме значимото за нас самите и да не се страхуваме да използваме червения картон, когато е необходимо.