Какво означават имената на нотите?
Гуидо д’Арецо (роден през 991/992 г., умира около 1050 г.) е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. Той се смята за основоположник на съвременната музикална западна нотация (петолинието), с която заменя невмената нотация ("невма", мн. ч. "невми" (на латински neuma от старогръцки πνεῠμα - "въздух") са особени музикални знаци и свързаната с тях "невмена нотация". Разпространява се в Европа през ранното Средновековие и е свързана с необходимостта от мелодично изпълнение на даден богослужебен текст).
Гуидо д’Арецо е роден в Италия и получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. Докато е в манастира Гуидо забелязва трудността, която певците изпитват при запомнянето на Грегорианските песнопения.
Заради завист на другите монаси около 1025 г. той се премества в Арецо, за да обучава певците от катедралата в града. Там измисля първообраза на петолинието – четири успоредни линии, всяка от които съответства на определен тон, отбелязан в началото ѝ с буква.
Върху линиите и между тях поставя невмите, които вече много по-точно посочват височината на тоновете. С течение на времето невмите се трансформират в квадратни ноти, които впоследствие придобиват днешната си овална форма.
В теоретичната си дейност Гуидо винаги се ръководел от практическите нужди на музикантите. За най-лесно запомняне на мелодията той въвежда последователността от шест степени (хексакорд) и обозначава всяка една от тях със сричка.
Сричките ut, re, mi, fa, sol, la са взети от началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител:
UT queant
laxisREsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes
По-късно към тях се добавя и обозначението на тона "си", който се получава от първата сричка в седмия стих Sancte Ioannes, а ut се заменя с по-благозвучното "до".
Преведени на български език имената на нотите означават:
До – Dominus – Господ
Ре – Rerum – Материя
Ми – Miraculum – Чудо
Фа – Familias Planetarium – Седемте планети, т.е. Слънчевата система
Сол – Solis – Слънце
Ла – Lactea Via – Млечен път
Си – Siderae – Небеса
Трактатът Micrologus (датиран 1025, или 1026 г.), написан в катедралата в Арецо и посветен на епископа Тедалд, съдържа новия метод на преподаване на Гуидо.
Привлякъл вниманието на Папа Йоан XIX, д'Арецо получава покана да замине за Рим и да покаже новата си нотация и педагогическия си метод. Най-вероятно това се случва през 1028 г. Климатът в Рим обаче не му понася и след известно колебание той се установява в един манастир близо да Арецо, където се смята, че остава до края на дните си.
По материали от wikipedia.org
