Колкото повече даваш - толкова повече ще имаш
От HighViewArt
Стара приказка
Един чифликчия имал дъщеря на име Ернестина. Веднъж я помолил да иде до магазина в близкото село, да купи ведро царевица и да го остави в ъгъла на хамбара. Ернестина слязла до селото, понесла дървеното ведро, завързано на гърба ѝ. Когато стигнала до магазина, тя го напълнила с царевични зърна до ръба, както била виждала да прави баща ѝ. След това заковала капака с чук, отново завързала ведрото на гърба си със здрави тръстикови въжета и поела обратно.
Пътят към дома ѝ минавал покрай чифлиците на хора от селото, които били приятели на баща ѝ. Изведнъж някой забелязал, че във ведрото на момичето има дупка, от която се сипели цели царевични зрънца, без Ернестина да забележи. Човекът се опитал да ѝ обясни със знаци, но тя помислила, че просто я поздравява, усмихнала се приятелски и му помахала.
Малко по-нататък други селяни ѝ извикали в хор:
- Губиш царевица!
Този път Ернестина ги чула и се обърнала да погледне зад себе си, но тъй като птиците кълвели зърната веднага щом паднели на пътя, момичето не видяло нищо и решило, че съседите се шегуват с нея. Отново се усмихнала и продължила по пътя си.
Малко преди да стигне до дома, девойката минала покрай свинарника на чичо си. Лелята я забелязала и извикала:
- Ернестина! Ернестина! Губиш царевицата, птичките я изяждат!
Ернестина отново се обърнала и видяла птички, които се стрелкали над пътя, но нито едно зърно царевица.
- Довиждане, лельо! - извикала тя.
- Остани си със здраве!
Когато слънцето се било качило високо над хоризонта, Ернестина най-после стигнала до хамбара.
Все още не знаела, че била изгубила част от товара си по пътя. Свалила ведрото от гърба си и потърсила клещи, за да отстрани капака.
Отворила го и видяла, че ведрото било пълно догоре с хиляди царевични зърна.
