Йордан Славейков: Животът е по-голям от изкуството, той е вдъхновител

Йордан Славейков е режисьор и един от чувствителните съвременни български драматурзи и писатели, чието перо умело комбинира личната изразителност с дълбока социална емпатия. Автор на документални пиеси с ярък хуманистичен заряд, Славейков се отличава с умението си да улавя онова, което често остава нечуто в обществото – гласовете на хората в сянка.
Неговото най-ново представление„Последна стъпка“, сценична адаптация на едноименния му роман, се играе на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ на 20 юни и 9 юли – спектакъл, който е не само театрално, но и дълбоко вътрешно преживяване. Членовете на едно разпиляно семейство се събират отново на границата на живота и смъртта, на предела между реалността и бълнуването, за да си кажат един на друг всичко премълчавано през годините. И да се опитат да получат и дадат прошка. Участват: Веселин Мезеклиев, Велислав Павлов, Вяра Табакова, Ева Тепавичарова, Йордан Върбанов. Сценична версия и режисура - Йордан Славейков, сценография - Теодор Киряков, костюмография - Никол Трендафилова, композитор - Христо Намлиев.

-Какво те подтикна да започнеш собствен курс по творческо и драматургично писане?
-Това са два различни курса. Спецификите на прозаичното писане са различни от тези на писането за театър. Получих покана да водя такива курсове, класове. Стана ми ясно, че има хора, които искат да пишат и искат някой с повече опит от тях да ги напътства. Това е голяма отговорност, затова започнах да чета допълнителна литература, да правя опити да систематизирам, да се опитвам да имам своя методология, да я надграждам.
-Какво включва програмата на курса – какви теми и практически задачи разглеждате?
-И двата ми летни курса са посветени на документалното писане. Вярвам, че е важно и за писателите, и за драматурзите да схванат, че животът е по-голям от изкуството, че той е вдъхновител за всички видове изкуства, а не обратното. Затова и съм кръстил курсовете си „Гласовете / животът на другите“. В тях ще се опитам да науча желаещите как да се вглеждат, да се вслушват в хора, които срещат всеки ден и на които по правило не обръщат внимание, и да чуят историите им. Така пише (документира) чужди истории носителката на Нобел за литература Светлана Алексиевич. Самият аз имам две документални пиеси – „Ембриони“ и „Любов по време на война“.
-Как съчетаваш теорията с практиката? Работите ли по реални сценарии или авторски текстове на участниците?
-Без теория не може. Опитвам се като преподавател да систематизирам теорията, която аз съм прочел. Искам и самите участници да четат важни книги като например „Поетика“ и „Реторика“ на Аристотел, или „За писането“ на Стивън Кинг, или „Театърът“ на Дейвид Мамет. Работим обаче практически само върху техни авторски текстове.
-Към кого е насочен курсът – начинаещи, напреднали, автори на сценични текстове или просто любители на писането? Има ли такива, които вече пишат професионално?
-Към любопитни, любознателни хора с богато въображение. Към хора, които света, в който живеят не им е достатъчен и искат да измислят, да създават свои светове. Към хора, които са прочели много книги и пиеси и мечтаят да напишат своя.
-Какви качества и нагласа са важни според теб за един писател – талант, дисциплина, култура…?
-Инат, упорство, както и знанието, че писането не е спринт на сто или двеста метра, а е маратон. Може да бъде много изтощителен този маратон, но талантът и дисциплината помагат да бъде завършен.
-Как помагаш на участниците да преодолеят вътрешната критика и страха от писането?
-Помагам им, като внимателно изтъквам първо силните, положителните качества на всяка една тяхна работа. В часовете си с тях ги карам да четат задачите по всяка една тема, да изразяват мнение, да го отстояват, да не се боят от това, че може да се окажат нехаресвани или неразбрани. Когато критикувам – го правя ясно и аргументирано.
-Учат ли се творческите умения или се раждаме с талант?
-Този въпрос е малко като въпроса за кокошката и яйцето. Според мен, всяка искрица талант може и трябва да бъде разпалена. Не е случайно, че на много места по света се преподава и творческо, и драматургично, и сценарно писане.
-Преподаването променя ли начина, по който ти самият пишеш?
-Много интересен въпрос. В момента работя над нова пиеса, препрочитам и редактирам първа част на следващия си роман. Преподаването не променя писането ми, дава ми да разбера, че съм се заел с нещо много, много отговорно.
-Имаш ли курсисти, които вече са реализирали свой текст или идея на сцена или в книга?
-Да. Мои курсисти вече имат завършени свои камерни пиеси. Насърчавам ги да следят за конкурсите за нови драматургични форми и да участват в тях. Други мои имат готови разкази. На тях казвам същото – пишете и участвайте в конкурси.
-Какви съвети даваш на тези, които искат да превърнат писането в професия?
-Да внимават от кого приемат съвети. Да знаят, че това е хем призвание, хем професия. Да помнят, че не ги очакват бързи пари и слава, че писането е и процес по самоопознаване.