Минималистична фотография с цветни акценти

Минималистичното изкуство съчетава геометрични форми, често в повторяеми се шаблони и едноцветни повърхности, обикновено студени нюанси или несмесени цветове направо от тубата с боя.

Често основа е решетка и математическа композиция; използването на промишлени материали е много разпространено, за да се елиминира доказателството за участие на артиста.

Усилията на минималистичното изкуство са свързани със създаване на обект с присъствие, нещо което може да бъде видяно в неговото първично физическо състояние и оценено по нагледната му стойност.

Средствата и материалите на творбата са нейната реалност и точно това искат да изразят минималистите. Използваните материали нямат цел да символизират каквото и да е повече. Цветът не се използва за изразяване на чувство или настроение, а просто за очертаване на пространството.

Творбата цели да предизвика отклик в зрителя по отношение на връзките между различните ѝ елементи. Минималистите отхвърлят идеята, че изкуството трябва да показва личното изразяване на своя създател.

Има липса на емоция и подсъзнателна решителност в минималистичното изкуство, което скрива присъствието и чувствата на артиста.

Нещо повече, артистите вярват, че личната реакция на зрителя към обекта е от по-голяма важност, и така се опитват да елиминират присъствието на твореца в неговата творба. Минимализмът поставя под въпрос същността на изкуството и неговото място в обществото.

Въпреки че някои смятат минималистичното изкуство за недостъпно и безсъдържателно, други прозряват революционната концепция на чистия естетизъм и силното въздействие, което минимализмът има върху пост-модернистичното изкуство.

Текст и снимки: Владислав Христов