Нина Симон превзема пианото на 4 години
На 21 април 2003 година светът загуби един от най-разпознаваемите и дълбоки гласове – този на Нина Симон. Тя е известна и с текстовете, които пише. Музиката ѝ обикновено е причислявана към джаза, но на нея не ѝ харесва това определение, така че за нейното творчество може да се каже още, че съдържа елементи на блус, ритъм енд блус и соул.
Нина Симон е най-пренебрегваният музикален гений на Америка. Тя е смела, противоречива и често неразбирана, заличена от джаз критиката и забравена от повечето американци. Започва от класическото пиано в местната църква и стига до световната сцена. Лицето на чернокожите през 60-те години на миналия век. Животът й започва от размирния и пълен с разделение Юг и стига до там, където най-накрая намира свободата.
Юнис Катлин Уеймън, по-известна като Нина Симон, е родена на 21 февруари 1933 година. Тя е шестото от осем деца, родени от бедно семейство в Трион, Северна Каролина. Симон е мечтаела да бъде концертиращ пианист, като за първи път сяда зад пианото на 4-годишна възраст. С помощта на няколко приятели в родния си град тя се записва в Музикалното училище Джулиард в Ню Йорк. След това кандидатства за стипендия за обучение в Музикалния институт на Къртис във Филаделфия, където й е отказано приемане въпреки добре приетото прослушване, което тя приписва на расова дискриминация. През 2003 г., само дни преди смъртта й, Институтът й присъжда почетна степен.
За да изкарва прехраната си, Симон започва да свири на пиано в нощен клуб в Атлантик Сити. Тогава започва и да се изявява с творческия си псевдоним, за да се прикрие от членовете на семейството си, след като избира да свири „дяволската музика“ или така нареченото „коктейлно пиано“. В нощния клуб й казват, че трябва да пее под свой акомпанимент, което на практика стартира кариерата й като джаз певица.