Ревю на филма "Уроци по немски"

До болка познаваме онези филми за големи легенди или някакви спортисти, които нещо преобръща живота им, той тръгва стремглаво надолу и започва все повече да пропада и затъва. Някога са били величия, а сега - мизерници, опитващи се да изплуват над водата.
Никола не е бил величие. Няма титли, няма медали от Олимпиади, не е известна легенда. Никола е обикновен човек, който разполага със сто лева до края на месеца и една единствена бяла риза.

Това беше първото, което ми хареса в този филм, че е за съдбата на обикновен човек.
Никола е един смачкан мъж, но не съм сигурна дали е смачкан от живота или от собствените си избори. Все някой трябва да е виновен за проблемите ти, а най-страшно е, когато виновен за тях си ти.
В този момент обаче ние намираме един мъж, който не търси кой е крив и кой е прав. Не се търси възмездие. Не се търси справедливост.
Виждаме един човек, който просто иска да разчисти сметките си в опит да излекува поне малко миналото си преди да си отиде. Не, нямам предвид, че ще умира, а преди да замине за Германия.
Търси се прошката. Помирението.

В колата звучи една и съща касетка, самоучител по немски език, като думите, които касетата върти са само дните от седмицата. Сякаш те са основата, която ти трябва за Германия и това е повече от достатъчно. Все ще ти се наложи да знаеш как е "сряда" на немски, нали.
Но Никола никога не повтаря думите, видно няма желание да научи дори как е понеделник. Той дори не е сигурен дали иска да заминава. Страхува се, но не толкова от неизвестното, а по-скоро от факта, че каквото и да направи в този живот все е грешно. Никола няма късмет. По-лесно е да заминеш на 20 години без деца, минало, белези и рани. Но на 50? На петдесет е по-сложно. На петдесет търсиш оправдания.
Мислили сме си го всички в даден момент от живота си. Ще се махна от тая скапана държава и ще започна отнякъде. Не съм нито първия, нито последния човек. Щом другите са се справили и аз ще мога да се справя.

Може би там е по-добре. Защо да не опитам? Тук вече си разочарован от всичко, в България няма бъдеще. Блъскат с автомобил кучето ти и изчезват, а кучето ти умира на място. Ти обаче не отиваш в полицията, знаеш, че няма никакъв смисъл. Празни ходове. Полицията не е там, за да ти помага, тя е там, единствено за да не наказва.
Какво е нужно да направиш преди да вземеш решение, че се махаш от България, когато отношенията ти с малкото близки, които имаш, са зле, а децата ти дори не искат да те виждат?

Слагаш си бялата риза и отиваш да говориш с майка си. Не срещаш подкрепа.
От уважение слагаш ризата и когато отиваш да се видиш с баща си. И той го заслужава, но не и ти подкрепата му.
Какво толкова ужасно нещо трябва да си сторил, за да са настроени всички против теб?
Брутално добра игра на Юлиан Вергов.
Много емоция имаше в лицето му. Харесваше ми как откровено псуваше и каква ярост имаше в него. Гневът на човек, който е яко в центрофугата.

Никола не е хората, които смятат, че в чужбина животът е лесен, той е реалист. На нищо не се надява.
Баща му (отличен Васил Банов) му даде 3000 лв., за да има с какво да замине. 1000 от тях Никола даде на майка си, лъжейки я, че са му превели аванс от работа.
Не ги взе всичките за себе си.
Открадна чуждо куче, което пък да даде на баща си, представяйки го за блъснатото Стефи. Искаше да зарадва баща си, да си има пак компания.

Той не е нито добър, нито лош герой.
Той не е човекът, който гледаме и си казваме "искам да ми бъде приятел".
Но той не е и мъж, който трябва да съжаляваш, защото един ден може да ти се наложи да взимаш същите решения и да бъдеш на негово място.