"Роди се звезда", отново?
- Страхотен филм! - каза момчето на входа, късайки билетите ни.
"Ама разбира се", помислих си аз докато си пийвах кола и се опитвах междувременно да не си разсипя пуканките. Бях се приготвила за поредния холивудски коктейл от емоции, който да вдигне рязко нивото на кръвната ми захар.
Вече толкова хора ми казаха да го гледам, че бях абсолютно убедена в предстоящото разочарование. И все пак един факт ме глождеше - четвърти римейк!? Като изявена киноманка и тайна романтичка не можех да не проявя любопитство. Затова, нека се върнем в самото начало...
Всичко започва през далечната 1937, когато Естер (Джанет Гейнър) се мести в Лос Анджелис, за да стане актриса. Там се запознава с Норман Мейн, който е филмова звезда и алкохолик (Фредрик Марч). Той се влюбва в нея и благодарение на него Естер успява да пробие в шоу бизнеса. Така тя се превръща във Вики Лестър, а славата й постепенно засенчва неговата.
Тук е важно да подчертая, че мотивът за промяната присъства и в четирите версии. Индустрията заличава индивидуалността на героините и ги превръща в комерсиални продукти за продан. Почти сто години по-късно темата изглежда стряскащо позната. Къде е границата между стойностното изкуство и шоу бизнеса? Съвместими ли са двете и възможно ли е един изпълнител да успее в бранша, без да изгуби себе си? Докато се лутат в търсене на тези отговори, проблемите на героите стават все по-сериозни. Първият "Роди се звезда" получава общо седем номинации за "Оскар", но не печели нито една.
Седемнайсет години по-късно излиза неговата първа адаптация, която надминава успеха на оригинала. Това е мюзикълът от 1954 г., където в главната роля влиза Джуди Гарланд - вече безспорна любимка на публиката. Една от основните промени е образът на Норман, който е доста по-симпатичен и буди състрадание в публиката. Първият Норман е гневен и агресивен, а вторият по-скоро тъжен и отчаян. Този път е изигран от британския актьор Джеймс Мейсън. Доста по-драматична тук е и изповедта на Джуди Гарланд пред нейния мениджър, в която тя се разкъсва между любовта към съпруга си и омразата към пороците му. Въпреки развитието на персонажите и по-модерното звучене на лентата, оскарите все още остават мираж.
Докато не стигаме до 1976 г. или годината на Барбара Стрейзънд. Третият "Роди се звезда" е номиниран за общо четири награди "Оскар" и печели една - за най-добра песен. Естер и Норман вече са рок звезди. Той носи всички характеристики на звезда от 70-те години - саморазрушителен, арогантен, бунтар, незачитащ никакви авторитети. Тя от своя страна е най-уверената и амбициозна Естер от четирите версии. Образът й е силно свързан с борбата за свобода и равнопоставеност на жените по света. Стрейзънд сама предлага брак на съпруга си, а после дори не приема изцяло фамилията му. Образите тук са достоверни и характерни за времето си, но все още нещо липсва...
И така стигаме до наши дни. Годината е 2018. За пръв път се срещаме с Джаксън и Али. Няма да говоря за блестящата игра на Лейди Гага и Брадли Купър. Нама да говоря за химията между тях, нито за невероятната режисура... За тях ще говорят други и то дълги години напред. Аз само ще продължа да разказвам. Историята вече е добре позната, но и някак различна. Те са различни. Някак истински, някак човешки. Всичко е много близко и разбираемо, защото героите получават контекст.
Шоубизнесът вече не е единствената причина за трагедията им. Причина са семейството, времето, самотата и отчуждението. Чуваш първата песен "Кажи ми нещо, момиче, щастлива ли си в този модерен свят? Или имаш нужда от повече? Има ли нещо друго, което търсиш?". И изведнъж става лично. Става твое. Хваща те за гърлото. Оставяш пуканките настрана.
Тръгваш си със свит стомах, навлажнени очи и горчиво сладък вкус в устата. Не искаш да го гледаш отново, но и в същото време нямаш търпение. Защото ти напомня за нещо, което си забравил, за мечти, които си загърбил и може би дори за любов, която не познаваш. Тръгваш си с усещането, че не знаеш как точно да продължиш. Нещо в теб се е променило.
Тръгваш си, но не съвсем, защото в главата ти продължава да звучи: "In the sha-ha-sha-ha-low, We're far from the shallow now"...
